Карен Хорни
Карен Хорни (на немски: Karen Horney, правилно произношение от немски език: Хорнай) е германска психодинамична психоложка от норвежки и холандски произход. Нейните теории поставят под въпрос някои традиционни Фройдистки гледни точки, особено неговата теория за сексуалността, както и инстинктивната ориентация на психоанализата и нейната генетична психология. Като такава често е класифицирана като неофройдист.
Карен Хорни Karen Horney | |
германско-американски психоаналитик | |
Родена |
16 септември 1885 г.
Бланкенезе, Шлезвиг-Холщайн, Германия |
---|---|
Починала | 4 декември 1952 г.
|
Погребана | САЩ |
Националност | Германия |
Учила във | Фрайбургски университет Хумболтов университет на Берлин Гьотингенски университет |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Работила в | Чикагски психоаналитичен институт Нюйоркски психоаналитичен институт |
Карен Хорни в Общомедия |
Теория
редактиранеХорни подчертава значението на социалните условия и факторите на средата при формирането на личността. В първата си книга очертава едно от най-важните си понятия – базисната тревожност. Това чувство у детето възниква от факта, че е „изолирано и безпомощно в потенциално враждебен свят“ и затова не е вродено, а е продукт на нашата култура и възпитание. Тази тревожност е основното условие за по-нататъшните личностни трудности. От нея възниква базисния импулс към сигурност: да се чувстваш сигурен означава свободен от тревожност. Чрез взаимодействието си с обществото хората придобиват и други потребности. Хорни ги разделя на 3 групи:
- да се придвижваш към хората (приближаване, привързаност);
- да се движиш срещу хората (власт, експлоатация);
- да се отдалечаваш от хората (ограничаване на собствения живот, самодостатъчност).
Тези три сили очевидно могат да влязат в конфликт една с друга. Нормалният човек разрешава конфликта, като ги интегрира. Конфликтите могат да се разрешат или да се избегнат, ако детето е отгледано сред любов и уважение, ако се е чувствало желано и сигурно и е било обградено с доверие. Когато човек приеме едната ориентация за сметка на другите, могат да възникнат три типа личност в зависимост от ориентацията:
- отстъпчив тип – (движещ се към хората);
- враждебен тип – (движещ се срещу хората);
- откъснат тип – (отдалечаващ се от хората).
Другото основно понятие на Хорни – идеализираният образ, също е свързано с конфликтите. Тук има несъответствие между Аз-образа на човека и реалното му Аз.
Библиография
редактиране- На български език
- Женска психология. Изд. Евразия, 1996
- Основи на психоанализата. Изд. Евразия, 1998
- Самоанализ. Изд. Евразия, 1998
- На английски и немски език
- Der Kampf in der Kultur in: Joachim Wach et al.: Das Problem der Kultur und die ärztliche Psychotherapie. Sechs Vorträge zu Freuds „Unbehagen in der Kultur“, gehalten im Wintersemester 1930/31. Thieme, Leipzig 1931, S. 105 – 118 (Vorträge des Instituts für Geschichte der Medizin an der Universität Leipzig Band 4, hrsg. von Henry E. Sigerist)
- The Neurotic Personality of Our Time, New York 1937 / Der neurotische Mensch unserer Zeit, Stuttgart 1951
- New Ways in Psychoanalysis, New York 1938 / Neue Wege in der Psychoanalyse, München 1977
- Self-Analysis, New York 1942 / Selbstanalyse, München 1974
- Our Inner Conflicts, New York 1945 / Unsere inneren Konflikte, München 1973
- Neurosis and Human Growth, New York 1950 / Neurose und menschliches Wachstum, München 1975
- Feminine Psychology, посмъртно издание New York 1967 / Psychologie der Frau, München 1977
- Final Lectures, посмъртно издание New York 1987 / Analytische Technik, Frankfurt am Main 1990
Източници
редактиране- Енциклопедия Психология, Наука и изкуство (1998), ред. Дж. Корсини
Външни препратки
редактиране- ((en)) The American Institute for Psychoanalysis
- ((en)) International Karen Horney Society Архив на оригинала от 2018-08-02 в Wayback Machine.
- ((en)) Биография в Webster.edu Архив на оригинала от 2011-06-23 в Wayback Machine.
- ((en)) Lecture notes alongside psychological opinions at Sonoma.edu