Коли под наем
Коли под наем (използва се още рент-а-кар или рентакар от англ. rent a car) е услуга, при която моторно превозно средство се отдава срещу заплащане за определен период от време, който може да варира от часове до седмици, месеци, а по изключение и за по-дълъг период. Често се организира с многобройни местни клонове (които позволяват на потребителя да върне превозно средство на друго място) и основно се намира в близост до летища или оживени градски райони. Компаниите, отдаващи коли под наем, обикновено имат и уебсайт, позволяващ онлайн резервации.
Агенциите за отдаване на автомобили обслужват обикновено хора, които се нуждаят от временно превозно средство, например лица, които са в чужд град, или собственици на повредени превозни средства, които очакват ремонт или застрахователно обезщетение. Луксозни автомобили под наем се отдават и за специални събития като сватби или абитуриентски балове.
Освен автомобили, част от фирмите дават под наем и микробуси или камиони, както и други видове превозни средства като мотоциклети или скутери.
Наред с основната си дейност, агенциите обикновено предлагат и допълнителни продукти, като застраховка, навигационни системи за глобално позициониране (GPS), системи за забавление, мобилни телефони, мобилен WiFi, детски седалки и други.
История на колите под наем
редактиранеСАЩ
редактиранеОтдаването на коли под наем е дейност, пряко свързана с Хенри Форд и произвежданият от 1908 година от неговата компания първи масов автомобил Модел-Т. Осем години по-късно, през 1916 година, американецът Джо Саундърс идва до интересна идея – да купи кола, която да дава под наем. Това става, след като брат му, Харис, който е търговски пътник остава временно без кола. В самото начало Джо разполага само с една кола, но след 6 месеца има вече 18 автомобила Модел Т, които са отдавани под наем за по 10 цента на миля. Идеята се приема добре и компанията се разраства, като остава в историята като първата, за която има данни, че се е занимавала с отдаване на коли под наем.
По-късно, през 1919 г., компанията вече разполага с повече от 130 коли Форд Модел Т в гр. Омаха.
През 1919 Саундърс отварят гараж в Канзас Сити; на следващата година те поръчват 100 автомобила Форд от Бирмингам (Алабама) и отварят нов гараж там. През 1926 г. бизнесът им се разраства до толкова, че те вече имат офиси и гаражи в 56 града. През 1955 г. Джо Саундърс продава управлението в Чикаго за $500 000 на компанията Avis. [1] Едно от първите препратки към отдаването под наем на автомобил обаче е намерена във вестник „Minneapolis“ от 22 юли 1904 г., където магазин за велосипеди пуска реклама, че предлага коли под наем. [2]
Както всеки друг бизнес, рент-а-кар компаниите също имат силни и слаби моменти в историята си. По време на Голямата депресия през 30-те години на миналия век, почти всички рентакар фирми фалират и никога повече не се връщат в бизнеса с отдаване на коли под наем. След Втората Световна война всичко се променя и има истински бум на този бизнес. Основната причина е бързото развитие, което претърпяват самолетният и жп транспорта. Компаниите за коли под наем откриват офиси на летищата и жп гарите, услугата е нова, достъпна и удобна. И днес това са най-вероятните места, където може да се намери кола под наем.
Европа
редактиранеКомпанията Sixt е създадена от Мартин Сикст през 1912 в Мюнхен (Германия) под името Sixt Autofahrten und Selbstfahrer и е най-старата в Европа. През 1912 г. компанията разполага само със 7 коли, а сега има 4000 офиса в 90 страни. Sixt е първата компания, която въвежда разплащането с кредитни карти. Това се случва през 1982 г.
България
редактиранеВ България, колите като превозно средство, се появяват 1889 г. На българския пазар участват както големите международни компании за отдаване на автомобили под наем, така и множество български компании като Топ Рент А Кар, опериращи на международно, национално или локално равнище.
Класове автомобили
редактиранеГолемите компании, предлагащи автомобили под наем, разполагат с парк от няколко десетки хиляди автомобили, които непрекъснато се придвижват между станциите за отдаване под наем. По тази причина те няма как да публикуват в ценовите си листи пълния списък на автомобилите в наличност. Това налага въвеждането на система за класификация на автомобилите под наем. Организацията, стандартизираща класовете автомобили под наем, е Association of Car Rental Industry Systems Standards (ACRISS). Членове на ACRISS са Avis, Budget, Alamo, Europcar, Hertz, Sixt и National. Много други компании за коли под наем също използват този стандарт за кодиране на автомобили.[3]
Кодът е от четири букви, всяка от които показва определени характеристики на превозното средство.
- Първата буква описва категорията на колата – от „мини“ (М), през „стандартен“ (S) до „специален“ (Х), разделени в общо 14 групи. Освен по размера на автомобила е въведена и категорията „Elite“, с която се разграничават стандартни и високо специализирани или луксозни модели с подобни размери.
- Втората буква от кода се отнася до типа автомобил – брой врати, дали е спортен, SUV, пикап, камион, кемпер и т.н. в общо 22 категории.
- Третата буква показва типа предавки/задвижване – ръчно или автоматично и наличието на 4х4 в общо 5 класа.
- Четвъртата буква описва вида гориво, ползвано от автомобила (бензин, дизел, хибрид, електромобил, газова уредба), както и наличието на климатизираща система, в общо 18 категории.
Така например:
- IDAR – междинна, 4 врати, автоматична скоростна кутия и климатик (напр. Vauxhall Insignia или Renault Megane Scénic)
- ECMN – икономична, 2/4 врати, ръчна скоростна кутия, без климатик (напр. Ford Fiesta или Opel Corsa)
Източници
редактиране- Heil, Scott and Terrance W. Peck, eds. The Encyclopedia of American Industry, 2nd ed. Detroit: Gale Research, 1998
Бележки
редактиране- ↑ Joe Saunders, Omaha Innovators
- ↑ Автомобили под наем. Развитие и бъдеще
- ↑ ACRISS кодове за класификация на автомобили // Архивиран от оригинала на 2019-02-28. Посетен на 2019-02-13.