Костино

село в община Кърджали, обл. Кърджали

Костино е село в Южна България. То се намира в община Кърджали, област Кърджали.

Костино
България
41.7014° с. ш. 25.3003° и. д.
Костино
Област Кърджали
41.7014° с. ш. 25.3003° и. д.
Костино
Общи данни
Население332 души[1] (15 март 2024 г.)
113 души/km²
Землище2,944 km²
Надм. височина569 m
Пощ. код6743
Тел. код?
МПС кодК
ЕКАТТЕ38981
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКърджали
Община
   кмет
Кърджали
Ерол Мюмюн
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Костино
Селим Юнуз
(ДПС)

География

редактиране

Село Костино се намира в планински район.

Население

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 256 100,00
Българи 0 0,00
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 255 99,60

Културни и природни забележителности

редактиране

Тракийско светилище Пещера Утроба' датира от XI – Х в. пр.н.е. Храма се намира близо до с. Ненково в местността „Тангардък кая“, на около 20 km северозападно от град Кърджали. Пещерата представлява естествен хоризонтален процеп в скала, който е бил допълнително изсечен и оформен от човешка ръка, наподобяващ на вулва. Височината на отвора е 3 m, ширината 2,5 m, а дълбочина около 22 m. В дъното на пещерата се забелязва издълбан олтар, който е висок малко повече от метър. В горната част на пещерата има пукнатина, през която за няколко минути всеки ден в 12 часа влиза слънчев лъч. В деня на пролетното равноденствие, слънчевият лъч се уголемява и влиза точно в дупката на олтара, като се задържа потрепвайки няколко минути. Действието олицетворява оплождане, свещеният брак между скалата и Слънцето, възраждането на живота. Това е единствената открита подобна пещера в света.

Намира се в Големия дол на с. Костино (но подходът не е откъм това село), в район с изключителен ландшафт. Представлява естествена форма, образувана под въздействието на преминаващото под него буйно дере. Височината на „моста“ е около 10 м, дължината 15 м. Скалният прозорец е формиран едновременно с Каменната сватба и Каменните гъби, като е образуван от сходни материали и по подобен начин. Обявен е за защитен природен обект със Заповед № 415/12.08.1979 г., заема площ от 2 дка. Към него може да се подходи по няколко начина: Вариант 1. От Кърджали се тръгва в посока с. Енчец. Малко след центъра на селото има разклон -държи се основния път за селата Пенево, Крушевско, Голяма Бара. Малко след мах. Крушка се оставят колите и пеша се тръгва към Големия Костински дол. Следва се неговото течение, като се преминава ту на единия, ту на другия бряг. Теренът е труден. След около 1 час се достига до „моста“. Вариант 2. Подминава се Крушка и се достига до с. Голяма бара, носещо името си именно от дерето. Може да се тръгне пак по неговото протежение, а може и да се следва маркирана пътека. Пътеките са 2 – едната е към пещерата „Утроба“, а втората е към Скалния прозорец. Поради ниската посещаемост, на места пътеката се губи. Вариант 3. След с. Енчец се тръгва за с. Дъждовница и Ненково – покрай язовир Кърджали. Малко преди с. Дъждовница, там, където са внушителнитесе скални образувания с изсечени в тях тракийски ниши, се вижда Костинското дере, което малко след това се влива в язовира. Там е оформен кът за почивка – беседка, чешма, заслон, детски люлки и пързалка. Тръгва се срещу течението и след около 30-40 минути се стига до „моста“.

Теренът е труден, необходимо е да се посети в подходящо време, тъй като през дъждовните сезони водата е буйна и трудна за преодоляване. Мястото е изключително красиво и провокативно за любителите на емоции.

В района на Големия костински дол се срещат едни от най-красивите ахати в Източни Родопи, търсени минерали за всяка една музейна или любителска колекция.

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  NODES
os 1