Марий Ел
Република Марий Ел или накратко Марий Ел (на руски: Республика Марий Эл) е субект на Руската Федерация и е разположена в централната част на Европейска Русия[1]. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Волго-Вятския икономически район. Площ 23 375 km2 (73-то място в Русия, 0,14%), население на 1 януари 2017 г. 684 684 души (66-о място в Русия, 0,47%). Столица е град Йошкар Ола. Разстояние от Москва до Йошкар Ола — 862 km.
| Република Марий Ел Республика Марий Эл Марий Эл Республик Мары Эл Республик | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
 Марий Ел на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Столица | Йошкар Ола |
| Площ | 23 375 km² |
| Население | 675 332 души (2021) 28,9 души/km² на 66 място в РФ |
| Федерален окръг | Приволжки федерален окръг |
| Президент | Александр Евстифеев |
| Министър-председател | Анатолий Смирнов |
| Езици | руски и марийски |
| Часова зона | UTC +3 |
| МПС код | 12 |
| Официален сайт | www.gov.mari.ru |
| Марий Ел в Общомедия | |
Историческа справка
редактиране- На 4 ноември 1920 г. е образувана Марийска автономна област (МАО)
- На 5 декември 1936 г. е преобразувана в Марийска Автономна съветска социалистическа република (МАССР)
- На 22 декември 1990 г. – Марийска съветска социалистическа република (МССР).
- На 8 юли 1992 г – Република Марий Ел.
Географска характеристика
редактиранеМарий Ел се намира в централната част на Европейска Русия, предимно на левия бряг на средното течение на Волга и притока ѝ Ветлуга. На запад граничи с Нижегородска област, на север с Кировска област, на югоизток с Република Татарстан и на юг с Република Чувашия. В тези си граници има площ от 23 375 km2, която ѝ отрежда 73-то място по големина в Русия и представлява 0,14% от територията на Русия.[2]
Източната част на страната е заета от обширната хълмиста равнина Вятски Ували (максимална височина до 275 m), повърхнината на която е изрязана от дълбоки речни долини и оврази, като се срещат и карстови райони. На запад хълмовете на Вятските Ували постепенно се понижават и преминават в обширната и заблатена Марийска низина с надморска височина от 50 до 100 m. На десния бряг на Волга, в района на град Козмодемянск се простират крайните северни разклонения на Приволжкото възвишение (височина до 198 m).[2]
Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са торфа, глината, варовиците, стъклени и силикатни пясъци.[2]
Републиката е разположена в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат с умерено студена зима и топло лято. Средната януарска температура е -13 °C, а средна юлска 19 °C. Годишната сума на валежите е сравнително малка и е 450 – 500 mm. Вегетационният период (минимална денонощна температура над 10 °C) е около 170 дни.[2]
В Републиката има 476 реки с обща дължина 7145 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море, която протича по южната граница на страната на протежение от 155 km. Повечето от реките на Марий Ел се вливат директно във Волга и отводняват около 80% от нейната територия. Това са реките: Сура, десен приток, а останалите Ветлуга (112 km в Марий Ел), Рутка, Голяма Кокшага с притока си Голям Кундиш, Малка Кокшага, Илет и др. са леви притоци. Другите 20% от територията на страната (на североизток) се отводняват от малки реки (Немда, Буй, Уржумка), десни притоци на река Вятка, десен приток на Кама, от басейна на Волга. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие нарушавана епизодично от прииждания в резултат на поройни дъждовни и продължително зимно маловодие. Реките в района замръзват обикновено през ноември и се размразяват през април.[3]
На територията на страната има 1550 предимно малки езера и големи изкуствени водоеми с обща площ около 1530 km2. Езерата са предимно крайречни (старици) и карстови, разпространени предимно в източната част. Само около столицата Йошкар Ола на разстояние 20 – 30 km се намират няколко малки, но много чисти езера – Карась, Таир, Лесная сказка, Шап и т.н. Най-голямото естествено езеро в страната е карстовото езеро Голям Ялчик (1,14 km2). По течението на река Волга в пределите на Марий Ел попадат участъци от две голеви водохранилища Куйбишевското и Чебоксарското. Блатата и заблатените райони заемат 1,42% от територията на Републиката и съставляват 331 km 2.[3]
В страната преобладават подзолисто-глиненстите, пясъчно-глинестите и пясъчните почви. В Марийската низина са разпространени блатно-торфените почви, във Вятските Ували – торфено-карбонатните почви, а на десния бряг на Волга – сивите горски почви.[2]
Половината от територията на страната е заета от гори, предимно в западните и централни райони. Преобладават ценните иглолистни видове: бор (на юг) и ела със смърч (на север), заемащи почти 3/5 от горските масиви. В речните долини се срещат и широколистни гори от дъб и липа. Животинският свят е представен от вълк, кафява мечка, лисица, лос, рис, бял заек, белка, бобър, таралеж, прелетни и водоплаващи птици.[2]
Население
редактиранеПо население републиката е на 66-о място в Руската Федерация, като там живеят 0,47% от жителите на Русия. По национален състав населението на Марий Ел е както следва:
- руснаци: 47,5%
- марийци: 42,9%
- татари: 6,0%
- други – чуваши, удмурти, мордвинци, украинци и др. (над 50 националности): 3,6%
Урбанизацията на населението е 63,15%.
Административно-териториално деление
редактиране
В административно-териториално отношение Република Марий Ел се дели на 3 републикански градски окръга и 14 муниципални района. Има 4 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение и 1 град с районно подчинение и 15 селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Йошкар Ола (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Републикански градски окръзи | ||||||
| І. Йошкар Ола | 102 | 277 676 | гр. Йошкар Ола | 277 676 | ||
| ІІ. Волжск | 31 | 54 519 | гр. Волжск | 54 519 | 101 | |
| ІІІ. Козмодемянск | 13 | 20 327 | гр. Козмодемянск | 20 327 | 104 | |
| Муниципални райони | ||||||
| 1. Волжки | 943 | 22 104 | гр. Волжск | 101 | Приволжки | |
| 2. Горномарийски | 1716 | 22 121 | гр. Козмодемянск | 104 | ||
| 3. Звениговски | 2749 | 42 017 | гр. Звенигово | 11 379 | 90 | Красногорски, Суслонгер |
| 4. Килемарски | 3254 | 12 356 | сгт Килемари | 3999 | 86 | |
| 5. Куженерски | 853 | 13 227 | сгт Куженер | 4973 | 73 | |
| 6. Мари-Турекски | 1514 | 19 955 | сгт Мари-Турек | 4466 | 125 | |
| 7. Медведевски | 2766 | 67 078 | сгт Медведево | 18 527 | 8 | Краснооктябърски |
| 8. Моркински | 2270 | 28 712 | сгт Морки | 9142 | 114 | |
| 9. Новоторъялски | 925 | 15 134 | сгт Нови Торъял | 5940 | 80 | |
| 10. Оршански | 897 | 13 890 | сгт Оршанка | 6064 | 33 | |
| 11. Парангински | 792 | 14 721 | сгт Паранга | 5432 | 123 | |
| 12. Сернурски | 1032 | 23 953 | сгт Сернур | 8300 | 89 | |
| 13. Съветски | 1421 | 29 398 | сгт Съветски | 10 498 | 42 | |
| 14. Юрински | 2154 | 7496 | сгт Юрино | 2984 | 117 |
Икономика
редактиранеВ промишлеността са развити добре машиностроенето и металообработката, дърводобивната и дървообработваща промишленост, хранително-вкусовата и лека промишленост.
В селското стопанство републиката се е специализирала в зърнопроизводството, производството на зеленчуци, картофи, лен. Развито е животновъдство за месо и мляко, птицевъдството.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
| хиляди хектара | 656[4] | 603[5] | 585,6 | 500,5[5] | 400,8[6] | 299,5 | 292,3[6] | |||||
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Тельнова Н.О., Горячко М.Д. и др. Марий Ел (Мари́й Эл) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 19. Маниковский А.А. - Азовско море [Маниковский — Меотида]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2012. ISBN 978-5-85270-353-8. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-02 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Марий Ел
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Република Марий Ел
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно тирриториальное делении Марий Эл“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |