Метанол
Метанолът, също известен като метилов алкохол или дървесен спирт, е химично съединение с химична формула . Това е най-елементарният алкохол и представлява лека, летлива, безцветна, запалима, отровна течност, която се използва като антифриз, разтворител, гориво и денатурант за етилов алкохол.
| Метанол | |
Молекулен модел на метанол | |
| Имена | |
|---|---|
| По IUPAC | Метанол |
| Други | Метилов алкохол, дървесен спирт |
| Свойства | |
| Формула | CH₄O |
| Моларна маса | 32,04 g/mol |
| Външен вид | безцветна летлива течност |
| Плътност | 0,7918 g·cm−3 0,7925 g·cm−3 при 20 °C, течна |
| Вискозитет | 0,545 mPa·s |
| Точка на топене | -97,6 °C |
| Точка на кипене | 64,7 °C |
| Парно налягане | 13 020 Pa (20 °C) |
| Разтворимост във вода | смесва се във всички отношения |
| pKa | 15,5[1] |
| Диполен момент | 1,69 D |
| Термохимия | |
| Стандартна енталпия на образуване | −238 660 J/mol (течност) |
| Стандартна енталпия на изгаряне | −726,4 kJ/mol[2] |
| Стандартна моларна ентропия | 126,8 J/(mol·K) (течност) |
| Специфичен топлинен капацитет | 9,798 (течност; 25 °C) |
| Опасности | |
| Основни опасности | леснозапалимо, отровно, дразнещо |
| H-фрази | H225, H301+H311+H331, H370[3] |
| P-фрази | P210, P260, P280, P301+P310, P311[3] |
| NFPA 704 |  3
1
0
|
| Точка на запалване | 11 °C |
| Точка на самозапалване | 440 °C |
| Сродни съединения | |
| Сродни | етанол |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 67-56-1 |
| PubChem | 887 |
| ChemSpider | 864 |
| Номер на ООН | 1230 |
| KEGG | D02309 |
| MeSH | D000432 |
| ChEBI | 17790 |
| ChEMBL | CHEMBL14688 |
| RTECS | PC1400000 |
| SMILES | CO |
| InChI | InChI=1S/CH4O/c1-2/h2H,1H3 |
| InChI ключ | OKKJLVBELUTLKV-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | Y4S76JWI15 |
| Gmelin | 449 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Метанол в Общомедия | |
Получаване
редактиранеМетанолът получава името си дървесен спирт, защото се е получавал при сухата дестилация на дърва.[4] Вече се получава основно по синтетичен път, като при кипене на метилов хлорид с разтвор на натриева основа става заместване на хлора с хидроксил и се образува метанол:
Може да се синтезира и при температура 400 °C и налягане 50 атмосфери в присъствие на катализатор (смес от цинков и хромен или меден окис):[5]
Метанолът се синтезира естествено при анаеробния метаболизъм на много видове бактерии. Като резултат в атмосферата има малка част метанолови изпарения. В рамките на няколко дни атмосферният метанол се окислява с помощта на слънчевата светлина до въглероден двуокис и вода.
Метанолът гори във въздушна среда и както при въглеводородите се образува въглероден диоксид и вода. Тази реакция се нарича горене или пълно окисление:
Действие върху човека
редактиранеМетанолът е отровен. При приемане причинява слепота и смърт. Метаноловият пламък е почти безцветен. При горене на метанол трябва да се внимава, за да се избегне изгаряне от почти невидимия пламък.
Източници
редактиране- ↑ Ballinger, P. и др. Acid Ionization Constants of Alcohols. II. Acidities of Some Substituted Methanols and Related Compounds // J. Am. Chem. Soc. 82 (4). 1960. DOI:10.1021/ja01489a008. с. 795–798.
- ↑ sites.google.com // Посетен на 28 януари 2019 г.
- ↑ а б www.sigmaaldrich.com // Посетен на 9 юни 2018 г. (на английски)
- ↑ Рябчиков (1953 г.), „Обща химия“, стр. 253
- ↑ Рябчиков (1953 г.), „Обща химия“, стр.253