Нигрита
Нигрѝта (на гръцки: Νιγρίτα) е град в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Градът има 5566 жители според преброяването от 2001 година.
| Нигрита Νιγρίτα | |
 Центърът на Нигрита | |
  Нигрита  Нигрита  Нигрита | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Сярско поле |
| Площ | 658,333 km² |
| Надм. височина | 118 m |
| Население | 4892 души (2021 г.) 7,43 души/km² |
| Покровител | Георги Победоносец[1] |
| Пощенски код | 622 00 |
| Телефонен код | 2322 |
| Нигрита в Общомедия | |
География
редактиранеНигрита е разположен на 23 километра южно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в северното подножие на Богданската планина (Вертискос). Река Сърпа отделя на северозапад едноименната махала Сърпа, която в миналото е отделно селище.
Етимология
редактиранеСъществуват няколко етимологии на името Нигрита – от лично име, от Νέος Αγρός, Неос Агрос, тоест ново поле или от формата Игрита (Ιγρίτα), спомената в кондиката на Сярската митрополия, от която от формата на винителен падеж се е получила нова форма на именителен падеж – την Ιγρίταν, τη Νιγρίτα, η Νιγρίτα.[2]
История
редактиранеАнтичност и Средновековие
редактиранеВ Богданската планина над Нигрита е разположена късноантичната крепост Палиохоруда.[3]
В Османската империя
редактиране
Църквата „Свети Георги“ – едната от двете енорийски църкви, е от XVI век.[4]
Градчето пострадва от терора на османските власти след опита за въстание на Леонидас Вулгарис в 1866 година.[5]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Нигрица (Nigrotsa) живеят 3216 гърци.[6]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нигрита (Nigrita) има 305 домакинства с 350 жители българи и 650 гърци.[7]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Нигрита:
| „ | Нигрита е християнско село с една църква и две училища, добър пазар и пет хана... Жителите са гърци, а също и българи, преселници от съседните села.[8] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за градчето:
| „ | Нигрита е паланка на ЮЗ от Сяр 4 1/2 - 5 часа; от Струма има нещо около 1 1/2 час. Старата Нигрита била[9] на друго място, което днес се нарича Палиохори (Старо село). Днешното ѝ положение е много по-централно и по-сгодно. При Палиохори са запазени останки от стени и каменни сгради... Нигрита беше централен пункт, дето се кръстосваха пътищата за Св. Гора, Солун, Сяр и други места. След направата на шосето, изгуби доста в това отношение. Тази паланка е седалище на мюдюрин, който управлява нахията.
Главното занятие на жителите съставя тъкането на „аладжи“, които се разпродават по цяла Македония. Занаятчиите, които изработват тези платове, около 1800 год. се преселили от някои олимпийски села, та предали занаята си в Нигрита... От няколко години сасам мнозина се предадоха на бубите; има и шарлаганджийница. В събота става пазар. Има 2 гръцки църкви и добре уредени гръцки училища, мъжко и женско. Преди 15 години нигритските учебни заведения бяха прочути в околията. В тази паланка и речи във всичките околни села гръцкият в Сяр консул направо си назначава учителите. Към И 1 час от паланката има лековита минерална вода... В Нигрита има около 600 къщи, всичките гръцки.[10] |
“ |
Според Густав Вайганд в Нигрита живеят около 500 души арумъни, които произлизат от западните села на Пинд.[11]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Нигрита има 2500 жители гърци.[12] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града живеят 1900 гърци и работят две гръцки училища.[13]
В 1906 година на основите на по-стар храм е издигната втората енорийска църква „Свети Атанасий“.[14]
На 24 февруари 1907 година в местността Таш Олук край Нигрита 40-членна българска чета на ВМОРО се сражава с гръцка чета, като в резултат българите губят 9 души, а гърците – 4.[15]
В Гърция
редактиранеВ града по време на Балканската война през 1912 година влизат български части. Открита е българска болница.[16] На 23 януари 1913 година кмет на града става Апостолос Хадзиянис, а членове на общинския съвет – Хадзигеоргиу, Хадзиатанасиу, Стерьос Николау и Атанасиос Цикурас.[17] През февруари 1913 година в района се водят боеве между български и гръцки части. През Междусъюзническата война през юни градът е окупиран от гръцки войски и остава в Гърция след Букурещкия договор.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Серкес[18] | Σερκές | Елевтерон | Ελεύθερον[19] | възвишение в Богданската планина на Ю от Нигрита[18] |
| Пагуни[18] | Παγούνι | Смина | Σήμα[19] | възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Нигрита[18] |
| Вели[18] | Βελί | Караули | Καραούλι[19] | възвишение в Богданската планина на Ю от Нигрита[18] |
| Паганос[18] | Παγκάνος | Пигади | Πηγάδι[19] | възвишение в Богданската планина на Ю от Нигрита (290,2 m)[18] |
| Дудана Рахони[18] | Ντουντανά Ραχώνι | Геладорахи | Γελαδοραχη[19] | възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Нигрита[18] |
| Церони[20] | Τσερώνι | Фтенохорафо | Φτενοχώραφο[19] | местност на ЮЗ от Нигрита, по левия бряг на рекичката Лагатрис[20] |
| Сърпина река[18] | Σουρποβινός | Ксанорема | Ξανθόρεμα[19] | река, преминаваща през махалата Сърпа и Нигрита[18] |
| Кара Пърнар[18] | Καρά Πουρνάρι | Пурнарорема | Πουρναρόρεμα[19] | река в Богданската планина на Ю от Нигрита[18] |
| Байкудия[18] | Μπαϊκούδια | Пулия | Πουλιά[19] | местност на СИ от Нигрита и на ЮИ от Фиток[18] |
| Орманджик[18] | Όρματζίκι | Дасаки | Δασακι[19] | местност на ССИ от Нигрита и на СИ от Фиток[18] |
Личности
редактиране
Виден жител на Нигрита е Атанасиос Аргирос (1859 – 1945), гръцки общественик, политик и революционер. Димитриос Даманис (1858 – 1923) е общественик и просветен деец. С нигритски корени и е видният гръцки художник Умвертос Аргирос (1882 – 1963).
Литература
редактиране- Δαμάνης, Δημήτριος Γ., „Νιγρίτα-Σύρπα“, Μακεδονικό Ημερολόγιο, Αθήνα 1911.
- Πασχαλούδης Ν.Λ., Τα Τερπνιώτικα και τα Νιγριτινά. Ένα γλωσσικό ιδίωμα της Βισαλτίας Σερρών. Περιλαμβάνει στοιχεία γραμματικής, λεξικό, αντιλεξικό και δείγματα γλώσσας από τραγούδια, παροιμίες, αινίγματα, τοπωνύμια, κύρια ονόματα, Αθήνα 2000.
Бележки
редактиране- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 118. Посетен на 2 юли 2014.
- ↑ Καστρί Νιγρίτας // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 26 октомври 2019 г.
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 2 ноември 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 54. (на английски)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 58. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 842.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 843.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 221.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Αθανασίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 2 ноември 2014.
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 5 декември 2014. (на гръцки)
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 50.
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 29 ноември 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1041. (на гръцки)
- ↑ а б Nigríta GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.