Уикипедия

Нижеполе

Нижѐполе или Нижо̀поле (на македонска литературна норма: Нижеполе; на албански: Xhinxhopolë; на гръцки: Νιζόπολη, Низополи, на румънски: Nijopole) е високопланинско село в община Битоля на Северна Македония. Селото традиционно има влашко мнозинство.

Нижеполе
Нижеполе
— село —
Гръцкото училище и църква в Нижеполе
Гръцкото училище и църква в Нижеполе
41.0111° с. ш. 21.2458° и. д.
Нижеполе
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина1235 m
Население186 души (2002)
Пощенски код7205
МПС кодBT
Нижеполе в Общомедия

География

редактиране

Разположено е в планината Баба в областта Пелагония, на 12 km западно от Битоля.[1]

История

редактиране
 
Панорама на Нижеполе в 1905 г. Фото: Братя Манаки
 
Ктиторски надпис на гръцкото училище в Нижеполе с имената на митрополит Амвросий Пелагонийски и Константинос Бембис
 
Статути на румънското Национално общество „Нижополе“, 1905 година

През XIX век Нижеполе е голямо смесено българо-влашко село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е изградена в 1835 година.[2] От ΧΙΧ век е и подпелистерската църква „Свети Атанасий“. В селото има и джамия. Жителите на Нижеполе имат търговски връзки с Тесалия.[3] В 1870 година е открито гръцко училище, което е закрито в 1914 година от сръбските власти.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Низополис (Nizopolis) живеят 1000 гърци.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3000 власи и 500 албанци.[5]

През 1881 година Гушу Марку открива в Нижополе румънско училище.[6]

„...селото Низополе, въ което стигнахме слѣдъ 1 1/2 часа по-добъръ пѫть. Прѣзъ селото протича рѣкичката Драгоръ, която извира отъ близката планина Перистери. Това село има около 2000 души и почти по-голѣмата часть отъ тѣхъ произлизатъ отъ Грамости; има и доста фарсериоти и около 20 мухамедо-албански фамилии.“[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Нижо Полье или Джинджо Полье има 2030 жители, от тях 190 са българите християни, 250 арнаутите християни и 1590 власите християни.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Нижополе е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 212 къщи.[9]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година българите в Нижополе минават под върховенството на Българската екзархия.[10] В Нижеполе се появява румънската пропаганда и част от жителите му изоставят гърцизма. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нижополе има 160 българи екзархисти и 780 власи и функционират гръцко и румънско училище.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Нижеполе е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В 1961 година Нижеполе има 577 жители. След това от селото започва масова емиграция, като най-голям брой нижеполци се изселват в Битоля, в отвъдокеанските държави и в Европа.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 186 жители самоопределили се както следва:[13]

Националност Всичко
северномакедонци 47
албанци 30
турци 4
роми 0
власи 105
сърби 0
бошняци 0
други 0

В Нижеполе е разположен ставропигиалният манастир на Охридска православна архиепископия „Свети Йоан Златоуст“.

Личности

редактиране
Родени в Нижеполе
  •     Васил Толев Цановски (1922 – 1944), югославски партизанин, деец на НОВМ и партизанин от трета македонска ударна бригада[14]
  •     Василе Ковата (1879 – 1942), румънски издател и адвокат
  •     Васко Ташковски (р. 1937), художник от Северна Македония
  •     Гена Наковска (р. 1959), арумънска поетеса
  •   Димитриос Чогос, агент (трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[15]
  •   Михаил Карагас, агент (трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[16]
  •   Мораитис, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[17]
  •   Николаос, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[18]
  •   Николаос Мораитис (? - 1906), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[19]
  •   Себис, благодетел на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[20]
  •     Теодорос Адам, гръцки андартски капитан
  •   Теодорос Мораитис, деец на от гръцката въоръжена пропаганда в Македония[21]
  •   Стерьос Мораитис, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[22]

Литература

редактиране
  • Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., „Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα“, Συμπόσιο „Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία“, Θεσσαλονίκη 1991.

Бележки

редактиране
  1. ↑ а б Нижеполе // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2023-07-13. Посетен на 31 юли 2018.
  2. ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 37. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
  3. ↑ Ο Βλαχόφωνος ελληνισμός της Πελαγονίας. Νιζόπολη[неработеща препратка]
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106 – 107.
  6. ↑ „Lumina“, октомври 1905 г., бл. 10, с. 319 – 330, цит. по Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122
  7. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 39.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
  13. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 октомври 2007 
  14. ↑ Сайт с информация за партизанското движение в Македония, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 9 февруари 2011 
  15. ↑ Τσόγκος Δημήτριος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
  16. ↑ Καράγκας Μιχαήλ - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
  17. ↑ Μωραΐτης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
  18. ↑ Νικόλαος (2) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
  19. ↑ Μωραΐτης Νικόλαος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
  20. ↑ Σέμπης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
  21. ↑ Μωραΐτης Θεόδωρος (2) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
  22. ↑ Μωραΐτης Στέργιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нижеполе&oldid=12286226“.
  NODES
eth 2