Огражден
- Вижте пояснителната страница за други значения на Огражден.
Огра̀жден е планина в Югозападна България и Северна Македония, част от Осоговско-Беласишката планинска група.[1]
| Огражден | |
 Поглед към връх Билска чука от изток. На заден план вляво – първенецът на планината връх Огражденец | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Благоевград Северна Македония |
| Част от | Осоговско-Беласишка планинска редица |
| Най-висок връх | Огражденец |
| Надм. височина | 1747,6 m |
| Подробна карта | |
 | |
| Огражден в Общомедия | |
Етимология
редактиранеИмето Огра̀жден е засвидетелствано около 1332 година в грамота на Стефан Душан като Ограждень и през 1338 година в грамота на Стефан Урош III като Ограждено. Според академик Иван Дуриданов името е огражденъ от праславянското *agrdjenъ, минало страдателно причастие от старобългарското 
. Йордан Заимов предлага обяснение от прилагателно от ограда, разширено с -ен от -ьнъ. Според Дуриданов това е неприемливо, тъй като такова прилагателно не е засвидетелствано.[2]
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеПланината е част от Осоговско-Беласишката планинска група. На север долината на река Лебница (десен приток на Струма) я отделя от Малешевска планина, а на югозапад, юг и югоизток склоновете ѝ стръмно се спускат към Струмишкото и Санданско-Петричкото поле. На запад долината на река Турия (ляв приток на Струмешница) я отделя от Драголевска планина. Главното ѝ било се простира от запад на изток на около 50 км, а ширината ѝ в средата достига до 17 км. От юг на север, през средата на планината, от гранична пирамида № 25 до гранична пирамида № 38 преминава държавната ни граница със Северна Македония, като планината почти по равно е поделена между двете държави.
Релеф
редактиранеГлавното планинско било на Огражден е широко и плоско със средна надморска височина 1200 м. От него се отделят множество вторични ридове. Най-високата точка на планината е връх Огражденец (1747,6 м), разположен на македонска територия, на около 3 км западно от държавната ни граница. В българската част най-висок връх е Билска чука (1643,6 м), отстоящ на около 2 км северно от село Баскалци. На изток-югоизток от него се издига връх Маркови кладенци (1522,8 м), от който се открива панорамна гледка във всички посоки. Други по-известни върхове са: Голак (1639 м), Муратов връх (1398,1 м), Куковски чукар (1233,2 м).
Геоложки строеж
редактиранеОгражден е изграден от силно натрошени метаморфни скали – гнайси и различни типове шисти, които са лесно податливи на изветряне и ерозия. В южното подножие ѝ са образувани мощни делувиални отлагания с дебелина 10 – 20 м, а някъде и повече.
Климат и води
редактиранеКлиматът на планината е преходносредиземноморски. Цялата планина попада във водосборния басейн на река Струма, като северните ѝ склонове се отводняват от малки и къси десни притоци на река Лебница (десен приток на Струма), източните – директно в река Струма, а южните и западните – от левите притоци на река Струмешница (десен приток на Струма).
Почви, флора и фауна
редактиранеВ планината преобладават канелените горски почви, които са силно ерозирани поради неправилната експлоатация на смесените дъбови гори.
Голяма част от склоновете на Огражден са покрити със силно деградирал келяв дъб в резултат на сечта и пашата, който придава специфичния изглед на планината. В южните ѝ склонове се среща питомен кестен. Немалък дял заемат изкуствено създадените иглолистни гори. Около първенеца връх Огражденец е съхранена естествена гора от черен бор. Във високите ѝ части, особено по северните ѝ склонове частично са запазени букови гори. В района на село Кавракирово има изкуствени насаждения от корков дъб. От храстовата растителност се срещат леска, къпина, малина, шипка и други.
Проучване върху състава на дребните бозайници от 1970-те години установява 16 вида, по-редки сред които са скалната мишка (Apodemus mystacinus), малката кафявозъбка (Sorex minutus), белокоремната белозъбка (Crocidura suaveolens), горският сънливец (Driomys nitedula) и подземната полевка (Microtus subterraneus).[3][4][5]
Туризъм
редактиране
Огражден е лесно достъпна планина. Основните изходни пунктове за изкачването на българската ѝ част са селата Кърналово, Първомай и Струмешница, от където започват асфалтови пътища към планината. По нейните склонове, особено южните са разположени множество малки села, в които е съхранена интересна стара архитектура. На 2 км североизточно от село Гега в живописна местност се намира манастира „Свети Георги“, известен като Чуриловски или Геговски манастир. Той е възстановен през 1858 година на мястото на разрушено от турците старо духовно средище. Планината предлага добри условия за пешеходен туризъм през цялата година, особено във високите ѝ части. Някои от основните туристически маршрути в българския участък са маркирани с лентова (лятна) маркировка. Североизточно от връх Маркови кладенци е разположена красивата местност Махмутица, в която е изградена почивна база.
В македонската част на планината по пътя от Струмица за Берово се намира урбанизираната курортна местност Суви лаки.
Селища
редактиранеВ планината, по нейните склонове и подножия на територията на България и Северна Македония са разположени общо 49 села.
- В България – 35 села:
- Община Петрич – 33 села: Баскалци, Богородица, Боровичене, Вишлене, Волно, Гега, Горчево, Гюргево, Долене, Долна Крушица, Долна Рибница, Драгуш, Дреновица, Дреново, Занога, Зойчене, Иваново, Кавракирово, Кладенци, Крънджилица, Кукурахцево, Кърналово, Мендово, Михнево, Право бърдо, Първомай, Рибник, Старчево, Струмешница, Тонско дабе, Чурилово, Чуричени и Яково
- Община Сандански – 1 село: Лебница;
- Община Струмяни – 1 село: Никудин.
- В Северна Македония – 14 села:
- Община Берово – 1 село: Дворище;
- Община Босилово – 2 села: Дървош и Иловица;
- Община Василево – 3 села: Доброшинци, Нова махала и Чанаклия;
- Ново село – 8 села: Бадилен, Байково, Барбарево Ново Конярево, Ново село, Самоилово, Стиник и Сушица.
Транспорт
редактиранеПо южното подножие на планината, от село Първомай до ГКПП „Златарево“, на протежение от 15,2 км преминава участък от третокласен път № 198 от Държавната пътна мрежа Гоце Делчев (град) – Петрич – ГКПП „Златарево“.
Други
редактиранеНа Огражден е наречена улица в София (Карта). На името на планината е наименуван заливът Огражден (Ograzhden Cove) на остров Ливингстън, от архипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-94. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-95. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- Беласица и Огражден. Туристическа карта М 1:70000, КартГео ООД, 2013
- Германов, Стоян. Огражден във времето. София, 2019. 256 стр.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 344.
- Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр. 130 – 133
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 75.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 187.
- ↑ Боев, З. 1983. Насекомоядни бозайници и гризачи (Mammalia; Insectivora, Rodentia) от Огражден. – Acta zoologica bulgarica, 21: 59 – 66
- ↑ Боев, З. 1981. Огражден планина. – Природа и знание, 4: 11 – 12.
- ↑ Боев, З. 1989. Дребните бозайници в Огражден. – Природа, БАН, 5: 56 – 61