Одия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ория.
Одия или ория (ଓଡ଼ିଆ) е индоарийски език, основно говорен в Източна Индия от около 33 милиона души, за които е майчин език.
Одия ଓଡ଼ିଆ ଭାଷା | |
/oˈɽia/ | |
Страна | Индия |
---|---|
Регион | Индийски субконтинент |
Говорещи | 34 500 000 |
Писменост | одия |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Индо-ирански Индоарийски Източни индоарийски Одия | |
Официално положение | |
Официален в | Индия • щат Одиша • щат Джаркханд |
Регулатор | Академия Одиша Сахития |
Кодове | |
ISO 639-1 | or |
ISO 639-2 | ori |
ISO 639-3 | ory |
Зони на разпространение на езика | |
Одия в Общомедия |
Това е преобладаващият език в индийския щат Одиша, където говорещите го като роден език съставляват около 80% от населението.[1] Говори се и в части на Западен Бенгал, Джаркханд, Чхатисгарх и Андра Прадеш. Одия е един от многото официални езици на Индия; официален език за Одиша и втори официален език за Джаркханд.[2][3][4] Одия е шестият индийски език, който е определен като класически език на Индия, на базата на дългата му литературна традиция и факта, че няма значителни заемки от други езици.[5][6][7][8] Най-старите доказателства за наличието на езика датират към 3 век пр.н.е.[9]
Географско разпространение
редактиранеИндия
редактиранеОдия основно се говори в щата Одиша, но има и значителни популации, говорещи Одия и в други региони на Индия като:
- Западен Бенгал,
- окръзите Източен Сингхбхум, Западен Сингхбхум, Серайкела Кхарсаван, Симдега, Гумла, Кхунти, Ранчи на щата Джаркханд,
- окръзите Срикакулам, Визианагарам и Вишнакхапатнам на щата Андра Прадеш, и
- източните окръзи на щата Чхатисгарх.
Чувствителен брой говорещи Одия се срещат и в градовете Вишакхапатнам, Хайдарабад, Пондичери, Бангалор, Ченай, Гоа, Мумбай, Райпур, Джамшедпур, Барода, Ахмедабад, Ню Делхи, Колката, Кхарагпур, Гувахати, Шилонг, Пуна и Силваса.[10]
Чужди страни
редактиранеГОлеми одия-говорещи диаспори има в няколко страни по света, с които общият брой говорещи езика достига 45 милиона души. Езикът има чувствително разпространение в източни страни като Бангладеш, Индонезия, както и в западни страни като САЩ, Канада, Австралия и Великобритания. Езикът има разпространение и в Бурма, Малайзия, Фиджи, Шри Ланка и Пакистан.
Източници
редактиране- ↑ Mahapatra, B. P. Linguistic Survey of India: Orissa. Kolkata, India, Language Division, Office of the Registrar General, 2002. с. 14. Посетен на 20 февруари 2014.
- ↑ Oriya gets its due in neighbouring state – Orissa – IBNLive // Ibnlive.in.com, 4 септември 2011. Архивиран от оригинала на 2012-08-15. Посетен на 29 ноември 2012.
- ↑ Naresh Chandra Pattanayak Sep 1, 2011, 08.04am IST. Oriya second language in Jharkhand – Times Of India // Articles.timesofindia.indiatimes.com, 1 септември 2011. Архивиран от оригинала на 2011-11-07. Посетен на 29 ноември 2012.
- ↑ Bengali, Oriya among 12 dialects as 2nd language in Jharkhand // daily.bhaskar.com, 31 август 2011. Посетен на 29 ноември 2012.
- ↑ odisha.gov.in
- ↑ Odia gets classical language status // The Hindu, 20 февруари 2014. Посетен на 20 февруари 2014.
- ↑ Odia becomes sixth classical language // The Telegraph. Посетен на 29 март 2015.
- ↑ Milestone for state as Odia gets classical language status // The Times of India. Посетен на 29 март 2015.
- ↑ Classical Odia. Bhubaneswar, Government of Odisha. Посетен на 16 юли 2015.
- ↑ Official and Regional Languages of India // 25 януари 2011. Архивиран от оригинала на 8 март 2013. Посетен на 29 ноември 2012.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Odia language в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |