Орлови скали
Орлови скали (на турски – Кузгун кая, Кузумкая и Картал кая, от „картал“ – черен лешояд, в превод на български – Гървен и Гарванов камень) е скално-култов комплекс, намиращ се на около 2 km от Ардино и на около 30 km югозападно от град Кърджали.[1][2] Обектът влиза в научно обръщение през 1940-те години, когато е публикуван от Иван Велков.[3][4]
| Орлови скали | |
 Западното изложение на скалния масив Картал кая | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Орлови скали Местоположение в България Област Кърджали | |
| Страна |  България |
| Област | Кърджали |
| Археология | |
| Вид | светилище |
| Период | V – IV век пр.н.е. |
| Епоха | Халколит – Желязна епоха |
| Орлови скали в Общомедия | |
Описание и особености
редактиранеВ местността „Орлови скали“ са разположени група изявени вулканични скали. Местоположението им е върху силно наклонен планински терен с надморска височина около 760 m. Склонът, на който са разположени, е със западно изложение. Височината на скалите достига до 25 m от околния терен. На недостъпни места в скалите са изсечени трапецовидни ниши, от които са запазени 97. Броят на нишите първоначално е 100, но 3 броя са разрушени. Най-голям е броят на нишите откъм западната страна на скалите – общо 55. От южната страна на скалите са издълбани 35, от северната страна скалните ниши са 5 на брой, а от източната, която е достъпна, се наблюдават 5 – 6 разрушени или недовършени. При подреждането на нишите не се наблюдава никаква закономерност. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. Под скалите се наблюдават следи от улеи, жертвеници и други скално изсечени съоръжения.
Скалите, в които са изсечени трапецовидните ниши, са метаморфни – предимно гнайси с докамбрийска възраст.[5]
В близост до нишите са открити фрагменти от глинени съдове от V – IV век пр.н.е. По вътрешните страни на много от керамичните фрагменти се наблюдават следи от обгоряване. Факт, който допуска предположението, че в тези съдове се е наливало масло, което е използвано вероятно за ритуални цели.
В близост (на височината преди да се стигне до нишите), са руините на древна тракийска крепост, известна като „Калето“, въпреки че е трудно да бъде забелязана. Крепостта е обхващала площ от 0,5 декара. Обявена е за защитен обект през 1979 г. в категорията „Исторически места“. Крепостната стена описва неправилен кръг с диаметър 67 m. Крепостта е изградена без да е използван хоросан, поради което е изцяло разрушена, градежът се е свлякъл, а повърхността е осеяна с фрагменти от тракийска керамика.
„Орлови скали“ са обявени за природна забележителност през 2003 г.[6][7]
Научни теории
редактиране
Едни от най-характерните за територията на България са групите от скални трапецовидни ниши, разпространени най-вече в централната част на Източните Родопи, включваща водосбора на р. Арда по средното ѝ течение. Тази територия е зоната на разпространение на изсечените в скалите паметници, които според доц. Георги Нехризов са основните погребални съоръжения на траките през Ранножелязната епоха. Грандиозните ансамбли от изсечени в скалите ниши винаги са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви, предимно на огряната от слънцето страна. Най-често нишите с височина до 1 m и дълбочина 40 – 50 cm, регистрирани са в групи от 3 – 4 до 100 ниши. Българската археологическа наука е локализирала близо 1500 отделни единици. Особено многочислени са комплексите от ниши при селата Ангел войвода, Равен, Женда, Ардино, Дъждовница, Ефрем, Широко поле, Долно Черковище. Без съмнение край скалите, в които има изсечени ниши, са регистрирани следи от изпълнявани ритуали, посветени на култовете към слънцето и скалата. Загадка остава конкретното предназначение на нишите, защото те винаги са откривани празни. Най-разпространена в близкото минало е хипотезата, че трапецовидните ниши са служели за гробни съоръжения, в които са били поставяни погребални урни, така комплексите са играели ролята на своеобразни некрополи. Според Николай Генов би могло да се предполага, че в скалните ниши са полагани урни с пепелта на покойниците, тъй като размерът им не е подходящ за трупополагане. Те са на трудно достъпни места и изкачването до тях в древността е било възможно само с въжета. Генов предполага, че докато скалните гробници са били отредени за владетелите и приближените им, то скалните ниши са поставяли урните на обикновените хора.[8]
Според българската археоложка проф. Ана Радунчева трапецовидните ниши за древните обитатели на Източните Родопи са „отворяли“ пътя към отвъдното и са символизирали врата между света на живите и този на мъртвите. Според нея нишите са били издълбавани за значим покойник или за група покойници на точно определени места, но различни за отделните родове и племена. Тя вижда у трапецовидната форма на скалните ниши силует, наподобяващ висящ прилеп. Сред общностите от каменната епоха е разпространено вярването, че прилепът превежда душата към другия свят. В него социалната принадлежност на мъртвеца към определена прослойка се запазва, защото отвъдният свят е структуриран като земния. Преминаването става през пещера, затова ниши и изкуствено вдълбани пещери винаги вървят заедно – където има от единия вид скално изсичане, има и от другия. Според Радунчева възможно е групирането на нишите да е по родове. Връзката „ниша – пещера“ е като „прилеп – водач – път“. Подобни скални изсичания има и на други места на Балканите, но най-много са регистрирани на територията на Източните Родопи, което според Радунчева е доказателство за наличието на цяла светилищна система.[9]
Според проф. Валерия Фол възприетото тълкуване на трапецовидните ниши като скални некрополи ще изисква непременно потвърждение с материал заради допускането, че в тях са поставяни урни с праха на покойника. Тя изказва мнение, че би било много трудно и дори физически слабо вероятно по тези недостъпни скали да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите. Проф. В. Фол допуска, че както при дупките в хоризонталните скали, така и при трапецовидните ниши може да се предполага изсичане като еднократен обреден акт, където би могло и да се допусне поставянето на свещени предмети в нишите при определени дни, свързани с космогоничен или инициационен обред. Това е изцяло нова хипотеза за функцията на трапецовидните ниши, която звучи доста правдоподобно в контекста на древнотракийската култура – в деня на своята инициация (т.е. обред на прехода от един статус в друг) младежът да премине изпитание, увиснал над бездната между небето и земята и да остави дар на Великата богиня майка (и на Сина ѝ) в родовата ниша.[10]
Предания и легенди
редактиранеСъществува местна легенда, която разказва, че под Орловите скали имало подземна река и змей, който пазел съкровище.[11]
Пътеводител
редактиранеНай-удобният подход към обекта минава покрай сградата на Историческия музей в град Ардино, към махала Бистроглед. Пътят е асфалтиран, но тесен. Между две от махалите има малка дървена беседка с указателна стрелка на нея. Пътеката е маркирана до самия комплекс. По-голямата част от пътя е достъпна за високопроходими автомобили, а останалата част се изминава пеша.[12]
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ wikimapia.org Орлови скали
- ↑ Не е известно защо комплексът е наречен неправилно „Орлови скали“ по времето на социализма, тъй като и двете значения и на български, и на турски език са „Гарванов камък“.
- ↑ Велков Ив., Тракийско светилище при Ардино, в-к Ардинска дума, 1940, бр. 443
- ↑ сп. Родопски напредък, год. I, стр.66, 1903 г.
- ↑ Костов, Р. И. 2001. Геология и морфология на скалните ниши от Източните Родопи. – В: Перперек I. Перперек и прилежащият му микрорайон. Комплексно изследване на хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи. С., Нов български университет, 206 – 217
- ↑ Туристически портал Кърджали – Тракийски комплекс „Орлови скали“ // Архивиран от оригинала на 2015-05-29. Посетен на 2015-05-29.
- ↑ ЕВРОС-СМОЛЯН ПЪТЯТ НА КУЛТУРАТА – Скални ниши „Орлови скали“, архив на оригинала от 29 май 2015, https://web.archive.org/web/20150529155015/http://evros-smolyan.eu/bg/node/220, посетен на 29 май 2015
- ↑ Traveler's Guide East Macedonia & Thrace Тракийско скално светилище „Орлови скали“ край Ардино
- ↑ в-к Новинар „Шифърът на древните рудари“ Автор Милена Бойкова-Терзийска, публикация от 26 януари 2008
- ↑ Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, София, 2000
- ↑ kvantov-prehod.org – Релефът на Зевс и Дионис върху Орлови скали, Лили Петрова
- ↑ Туристически портал Кърджали – Тракийски комплекс „Орлови скали“ // Архивиран от оригинала на 2015-05-29. Посетен на 2015-05-29.