Пандар

Пандар е герой от Омировата „Илиада“, син на Ликаон и прочут стрелец. Пандар, който предвожда войската от град Зелея и се бори на страната на Троя в Троянската война, се появява за първи път във Втора книга на „Илиада“. В Четвърта книга ранява със стрела Менелай, нарушавайки така временното затишие за преговори, които иначе можели да доведат до мирното връщане на Хубавата Елена. После ранява със стрела и Диомед, който на свой ред го убива с копие в главата.

Пандар
Характеристики
Описание	герой от древногръцката митология

Пандар е герой на поемата „Енеида“ на Виргилий като спътник на Еней.

През средните векове Пандар се появява като персонаж в поемата на Джефри Чосър „Троил и Кресида“ (1370), както и в едноименната пиеса на Уилям Шекспир от 1609 г. В двете произведения Пандар е активен посредник между племенницата си Кресида и чезнещия по нея троянски принц Троил, по-млад брат на Парис и Хектор. Тази романтична история не се среща в класическата древногръцка митология, а е измислена през 12 век. Както Пандар, така и други герои от историята, чиито имена са заети от „Илиада“, са напълно различни от едноименните Омирови прототипи.

Благодарение на този сюжет, измислен от Чосър и доразвит от Шекспир, в английския език се появява думата pander, която означава „сводник“, „своднича“

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pandarus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​