Панчатантра
Панчатантра (на деванагари: पञ्चतन्त्र, „Пет принципа“) е санскритски сборник от поучителни истории. Най-вероятно историите в нея са донякъде преразкази от будистки текстове. Предполага се, че творбата е написана от Вишнушарман около 200 пр.н.е. Първоначално е замислена като ръководство за висшестоящи, учейки ги как да водят политика чрез аполози и басни с животни. Разказите са написани най-вече в стихотворна форма.
| Панчатантра | |
| पञ्चतन्त्र | |
 | |
| Автор | неизвестен |
|---|---|
| Създаден | ок. 300 – 200 г. пр. н. е. Индия |
| Оригинален език | санскрит |
| Жанр | сборник от поучителни истории |
| Страници | 470 |
| Издателство в България | Народна младеж |
| Преводач | Йордан Милев |
| Панчатантра в Общомедия | |
Книгата се състои от пет подкниги (от където идва и наименованието ѝ: panch – пет, тантра – книга, ето защо се нарича още „Древноиндийското петокнижие“).[1]
| Подкнига | Превод на заглавието от Артър Райдър[1] | Превод на заглавието от Патрик Оливел[2] | Превод на заглавието от Йордан Милев[3] |
| 1. Mitra-bheda | The Loss of Friends | On Causing Dissension among Allies | Разединение на приятели |
| 2. Mitra-lābha | The Winning of Friends | On Securing Allies | Печелене на приятели |
| 3. Kākolūkīyam | On Crows and Owls | On War and Peace: The story of the crows and the owls | За гарваните и кукумявките |
| 4. Labdhapraṇāśam | Loss of Gains | On Losing What You have Gained | Загуба на придобитото |
| 5. Aparīkṣitakārakaṃ | Ill-Considered Action | On Hasty Actions | Безразсъдни постъпки |
Откъси
редактиранеПарите при пари отиват,
тъй както слонът търси слон.
Бедняка, осъмнал на пазара,
събужда само своя стон.[3]
От словото се ражда слово,
а името – от имена.
Така и зърното отново,
се ражда от зърна.[3]
Макар и вкъщи да са се родили,
вреда ни носят мишките, и страх.
Към котките оставаме ний мили,
защото полза имаме от тях.[3]
Наука, кон, жена, сребро,
мъж, слово или лютня стара,
донасят зло или добро –
в зависимост от господаря.[3]
Какво е вятърът за вейките зелени?
Щом духне – те се свеждат изведнъж.
А колко дъбове е виждал повалени…
Могъщият се бори само със могъщ![3]
За болестта е нужен лекар,
съветник – за раздора.
За всяко нещо в тоя свят си има хора.[3]
Каквото през деня човекът
желае, вижда и твори,
такова нещо по привичка
дори насъне го гори.[3]
Щом враговете ти са много,
ще стигнеш трудно до победен вик.
И както да се виела змията,
изгризали я мравките за миг.[3]
За да постигнеш свойта цел,
дела са нужни, не мечти.
Лъвът щом спи, в устата сънна
газелата не ще влети.[3]