Пелопид

Пелопид (на старогръцки: Πελοπίδας) е древногръцки военачалник, един от предводителите на Тива във времето на най-големия политически възход на този полис – 70-те и 60-те години на IV в. пр.н.е.

Пелопид Πελοπίδας
тивански военачалник
„Смъртта на Пелопид“, картина от Андрей Иванович Иванов (1775 - 1848), 1805 или 1806 година, Третяковската галерия
Роден	410 г. пр.н.е. Тива, Гърция
Починал	364 г. пр.н.е. Битка при Киноскефала, Гърция
Пелопид в Общомедия

На него Плутарх посвещава един от своите „Успоредни животописи“.

Произход

Рождената дата на Пелопид не е известна. Предполага се, че е роден между 410 и 405 г. пр.н.е. Произхожда от заможно семейство на земевладелци. Син е на Хипокъл. Името на майка му не е запазено в историческите извори.

Дълго преди двамата да се издигнат начело на Тива, Пелопид завързва близко и трайно приятелство с бъдещия победител при Левктра Епаминонд. Двамата участват като обикновени войници в похода на Спарта срещу Мантинея през 385 г. пр.н.е. Във времето непосредствено след Анталкидовия мир Тива е съюзник на спартанците и ги подпомага с военен контингент да подчинят непокорния аркадски град. В боевете за Мантинея Пелопид е тежко ранен и е спасен от гибел само благодарение на намесата на Епаминонд и на спартанския цар Агезиполид.

Изгнание и завръщане

През 382 г. пр.н.е. в Тива е извършен преврат. С помощта на спартанска войска в града идват на власт олигарси, които прокуждат стотици граждани в изгнание. Сред изгнаниците е и Пелопид, който прекарва следващите три години в Атина.

През зимата на 379 срещу 378 г. пр.н.е. изгнаниците извършват контрапреврат. Пелопид е един от водачите им и лично убива предводителя на олигарсите Леонтиад. В резултат на контрапреврата в Тива е установена демокрация, а спартанският гарнизон в цитаделата на града – Кадмея, е прогонен. В следващите години Пелопид е избиран неколкократно за беотарх.

Тегира и Левктра

Начело на Свещения отряд, през 375 г. пр.н.е. Пелопид печели битката при Тегира. С победата си развенчава мита за непобедимостта на спартанците и си печели трайна слава. Когато неголемият отряд, който предвожда, се озовава срещу два пъти по-многочислен враг без възможност да отстъпи, Пелопид не само запазва хладнокръвие, а бързо овладява паниката сред воините си. Когато един от тях възкликва, че са попаднали право в ръцете на врага, Пелопид отвръща „а защо не той в нашите?“.

При Левктра през 371 г. пр.н.е. Пелопид командва сполучливо Свещения отряд на левия фланг срещу главните сили на спартанците начело с цар Клеомброт. Победата в тази битка превръща Тива във водеща сила в Елада.

През 370 г. пр.н.е. Пелопид е отново беотарх и участва в похода на беотийците в Пелопонес в подкрепа на вдигналите се срещу спартанското господство жители на Аркадия. След като първоначалната цел на похода – отблъскване на спартанците от въстаналата Мантинея – е постигната, Пелопид заедно с Епаминонд настоява за продължаване на настъплението. Беотийците и съюзниците им нахлуват в сърцето на спартанската държава – областта Лакония. Спарта оцелява, но е трайно отслабена с опустошаването на Лакония и отцепването на Месения. Така, за да нанесат възможно повече вреди на врага, Пелопид и Епаминонд задържат командването по-дълго от постановения по закон срок. Затова след завръщането си в Тива двамата са съдени, но са оправдани с почести.

Походи в Тесалия и Македония

Скоро след завръщането си от Пелопонес, през същата 369 г. пр.н.е., Пелопид повежда експедиция в Тесалия с цел да пресече усилията на тирана Александър от Фере да наложи господство над областта. Намесва се в междуособиците в Македония и сключва съюзен договор първо с цар Александър II, а година по-късно и с узурпатора Птолемей от Алор.

През 368 г. пр.н.е., докато е в Тесалия с нова военна и дипломатическа мисия, Пелопид е заловен с измама и е държан цяла година като пленник на Александър Ферски. За да го освободят (него и съратника му Исмений), тиванците изпращат последователно две военни експедиции и в крайна сметка успяват.

Пратеник в Персия

През 367 г. пр.н.е., не за дълго след освобождаването си от Фере, Пелопид е изпратен с дипломатическа мисия в Суза – резиденцията на персийския цар Артаксеркс II. Преговорите носят пълен успех на Тива – Пелопид не само попречва на спартанците и атиняните да измолят финансова подкрепа от персите, но и убеждава царя да признае независимостта на Месения от Спарта и да подкани Атина да разпусне флотата си. Условията, договорени в Суза, обаче се оказват неприложими в Гърция и Тива е принудена да продължи войните в Пелопонес, Егея и Тесалия.

Гибел

През 364 г. пр.н.е. Пелопид повежда нов поход срещу тирана на Фере Александър. В битката при Киноскефале проявява лична храброст, с енергията си увлича бойците си в атака и печели победа, но губи живота си. В знак на почит тесалийците му издигат статуя при светилището в Делфи.

Източници

• Плутарх. Пелопид. В: Сравнительные жизнеописания в двух томах. Москва, „Наука“, 1994. Посетен на 01.09.2022.

• Кутергин, Владимир. Беотийский союз в 379 – 335 гг. до н. э. Саранск, Издательство Мордовского университета, 1991. ISBN 5–7103–0004–7. Посетен на 01.09.2022.
• Reincke, Gerhard. Pelopidas. В: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft. Т. XIX, 1. Stuttgart, Alfred Druckenmüller Verlag, 1937.
• Roy, J. Thebes in the 360s B.C. В: The Cambridge Ancient History. Second Edition. Vol. VI. Ed. by D. M. Lewis. Cambridge University Press, 2008.
• Seager, Robin. The King’s Peace and the Second Athenian Confederacy. В: The Cambridge Ancient History. Second Edition. Vol. VI. Ed. by D. M. Lewis. Cambridge University Press, 2008.
• Smith, William. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. Vol. III. Boston, Little, Brown and Co, 1867. Посетен на 01.09.2022.
• Sprawski, Sławomir. The Battle of Tegyra (375 BC). Breaking through and the Opening of the Ranks. В: Electrum, Vol. 8. Kraków, 2004. Посетен на 01.09.2022.