Полесия (на беларуски: Палессе, Палесьсе; на украински: Полісся; на руски: Полесье; на полски: Polesie, букв. „изобилие от гори“) е историко-географска и физико-географска област, разположена в западната част на Източноевропейската равнина. Обхваща част от горното и средното течение на река Днепър и голяма част от басейните на реките Припят и Десна, съответно десен и ляв приток на Днепър. Заема южните области на Беларус (части от Брестка, Гомелска и Могильовска област), т.нар. Беларуско Полесие, северните области на Украйна (големи части от Волинска, Ровненска, Житомирска и северните части на Киевска област, Черниговска и Сумска област), т.нар. Украинско Полесие, части от Русия (Брянска област), т.нар. Брянско-Жиздринско Полесие и малка част от Полша (Люблинско войводство), т.нар. Полско Полесие. Обща площ около 270 хил. km².[1]

Полесия
Палессе/Полісся
52° с. ш. 27° и. д.
Местоположение на картата на Беларус
Общи данни
МестоположениеБеларус, Украйна, Русия, Полша
Надм. височина200 – 250 m
Дължина800 km
Ширинадо 240 km
Площок. 270 хил. km2
Инфраструктура
Полесия в Общомедия

За пръв път топонимът Полесия се среща в Ипатиевския летопис от 1274 година. Регионът е бил обитаван от славянските племена драговичи и древляни. През Х век е част от Киевска Рус, а през 1341 година Гедимин, велик княз на Литва, завладява Полесия. От 1569 година е в състава на Жечпосполита. След третото разделяне на Полша през 1795 година голяма част от областта е присъединена към Русия.[1]

Географска характеристика

редактиране

Релеф и геоложки строеж

редактиране

Физикогеографската област Полесия представлява обширна низина, за която са характерни широкото развитие на преувлажнени пясъчни низини, пресечени от гъста речна мрежа със слабо врязани долини, широки заливни тераси и значително разпространение на гори, блата и заблатени земи. Мозаечната пъстрота на ландшафта се е образувала в резултат на новите тектонски пропадания, обхванали различни структури.

Северните и източните части на низината се намират основно в пределите на ясно изразени тектонските пропадания – южния склон на Беларуско-Литовския масив, Брестката низина, Полеската седловина, Припятското понижение и северните части на Днепровско-Донецката низина. В тази част релефът е плосък, на места леко хълмист. Разположението на Полесието в крайната зона на последното кватернерно заледяване е предопределило преобладаването на повърхности с водно-ледникови пясъци, рохкави пясъчно-глинести и моренни наслаги с мощност до 150 – 200 m.

Релефът в южната част на Полеската низина е много по-разнообразен в геоморфоложко отношение. В западната половина на южната част, обхващаща източните части на Лвовската падина и северната периферия на Волино-Подолската плоча, повърхността остава плоска, леко вълниста, понякога слабо хълмиста с височина 150 – 200 m. Мощността на антропогенните (кватернерни) наслаги намалява до 50 – 25 m. Близкото до повърхността залягане на основните карбонатни скали (креда, мергели) е обусловило формирането на карстов релеф. Източната половина на южната част, където на повърхността излизат гнайси, гранити и кварцити, характерни за северозападната периферия на Украинския кристалинен масив, мощността на антропогенните (кватернерни) наслаги се съкращава до 20 m и по-малко. Релефът тук придобива денудационен характер и се отличава с голяма разчлененост. Надморската височина се увеличава до 200 – 250 m, а в Овручкото възвишение до 316 m. Овручкото възвишение, Мозирското възвишение, възвишението Загороде и някои други представляват особени типове ландшафти, т.нар. ополия, изградени от льосовидни наслаги, добре дренирани, с обработваеми земи върху сиви горски почви и участъци от дъбови гори.[1]

Климатът в Полеската низина е умерен. Средната януарска температура варира от -4 до -8 °С, средната юлска – от 17 до 19 °С. Годишната сума на валежите е 550 – 650 mm.[1]

За Полесието е характерно високото ниво на подпочвените води, като в тази връзка са множеството малки езера (Червоное, Вигоновско, Свитязко и др.) и изобилието от блата и заблатени земи. В средната част на Полесието от север на юг протича река Днепър с част от горното и средното си течение. Отдясно в нея се вливат реките Друт, Березина и Припят (с притоците си Туря, Стоход, Яселда, Стир, Горин, Лан, Случ, Ствига, Уборт, Птич, Словечна, Уж), Тетерев, Ирпен. Отляво в Днепър се вливат реките Сож (с притоците си Проня, Бесед, Ипут) и Десна (с притоците си Сейм, Снов, Остьор). В крайната западна част на Полесието протичат реките Западен Буг и Вепш (десни притоци на Висла) със своите притоци.[1]

Почви, растителност

редактиране

В почвената покривка преобладават ливадно-подзолистите, торфено-блатните и ливадните почви. Около 1/3 от територията на Полесието е заета от борови гори, които съставляват около 60% ог горските масиви, с примеси от дъб, осика, смърч, глог. По заблатените участъци на речните долини се срещат гори от ела, бреза, ясен, топола. Около 1/4 от региона се заемат от ливади и пасища.[1]

Стопанско значение

редактиране

Десетки години в Полеската низина се извършват големи мелиоративни дейности, в резултат на които значителни територии са усвоени и превърнати в обработваеми земи, върху които се отглеждат ръж, ечемик, пшеница, лен, коноп, картофи, овощи и ливади. Основните полезни изкопаеми в Полесието са: нефт и кафяви въглища, привързани към Припятската синклинала, торф, калиеви соли и др.[1]

Население, селища

редактиране

Регионът е населен от беларуси, украинци, поляци, руснаци и др.

Главните градове са:

Фотогалерия

редактиране

Външни препратки

редактиране

Полесия Архив на оригинала от 2010-05-26 в Wayback Machine.

Източници

редактиране
  NODES