Пол Дирак

Пол Ейдриън Морис Дирак (на английски: Paul Adrien Maurice Dirac) е английски физик, Нобелов лауреат по физика за 1933, който за първи път теоретически обосновава съществуването на античастица, която има същата маса и спин като електрона, както и електрически заряд, равен по абсолютна стойност на този на електрона, но с обратен знак. Тази частица е открита експериментално няколко години по-късно и е наречена позитрон. Дирак е смятан за един от основателите на квантовата механика. Наричан „най-чистата душа във физиката“, Дирак е затворен в себе си човек, който обича да работи сам.

Пол Дирак Paul Adrien Maurice Dirac
английски физик
Пол Дирак през 1933 г.
Роден	8 август 1902 г. Бристъл, Англия
Починал	20 октомври 1984 г. Талахаси, Флорида, САЩ
Погребан	Талахаси, САЩ
Религия	атеизъм
Националност	Англия
Учил в	Кеймбриджки университет
Научна дейност
Област	Физика
Работил в	Кеймбриджки университет Флоридски университет
Известен с	уравнение на Дирак; статистика на Ферми-Дирак
Награди	Нобелова награда за физика (1933)
Семейство
Други роднини	Юджин Уигнър (шурей)
Пол Дирак в Общомедия

Биография

Пол Дирак е роден на 8 август 1902 година в Бристъл, Англия. Завършва електроинженерство в университета в Бристъл през 1921 година и математика в същия университет през 1923, след което заминава за Кеймбридж, където защитава докторат през 1926 г. Там той се занимава с общата теория на относителността и квантова механика. По това време спинът на електрона е все още хипотеза и Дирак си поставя задачата да въведе относителност във вълновото уравнение на Шрьодингер като го преписва в релативистичен вид. Това уравнение днес е известно като уравнение на Дирак. Публикувано през 1928 г., уравнението потвърждава спина на електрона и предсказва неговите магнитни свойства.

През 1930 г. публикува „Принципи на квантовата механика“, книга, която много бързо става основен учебник в университетите. От 1932 до 1968 e Лукасов професор по математика в Кеймбридж, позиция на която е бил и Исак Нютон. През 1933 г. дели Нобеловата награда за физика с Шрьодингер. След това е професор в Университета във Флорида, където остава до края на живота си.

Личен живот

Семейство

Пол Дирак със съпругата си в Копенхаген през юли 1963 г.

Дирак се жени за Маргит, сестра на Е. Вигнер, през 1937. Той осиновява двете деца на Маргит – Джудит и Габриел. В семейството се раждат още две дъщери – Мери Елизабет и Флорънс Моника.

Маргит, известна още като Марси, среща Дирак при едно свое посещение при брат си в Принстън, Ню Джърси, през 1934 г., по време на вечеря в ресторант. Благодарение на грижите на Марси през периода 1936 – 1946 г. Пол Дирак не само запазва обичайната си научна производителност, но отпечатва 11 труда.

Дирак е избран за член на Кралското дружество в Лондон (1930) и на Папската академия на науките (1961).

Пол Дирак пътува доста във връзка със своите изследвания в различни университети в Копенхаген, Гьотинген, Лейден, Уисконсин, Мичиган и Принстън (през 1934 г. като гостуващ професор). През 1929 г. прекарва пет месеца в Америка, след което обикаля света, посещавайки Япония заедно с Хайзенберг, и се завръща в Сибир.

Някои биографи търсят обяснение за успеха на Дирак в теоретичната физика в неговата затвореност, чиито корени намират в семейната среда, където е отраснал.

Личност

Дирак е известен сред колегите си със своята сдържаност и мълчаливост. В Кеймбридж шеговито определят единицата на Дирак като „една дума на час“. Когато Нилс Бор се оплаква, че не знае как да завърши изречението в научната статия, която пише, Дирак отговаря: „Аз съм учил в училище да не започвам изречението без да знам края му“. Дирак критикува интереса на Опенхаймер към поезията с думите: „Целта на науката е да прави трудните неща разбираеми, а целта на поезията е да каже прости неща по неразбираем начин. Двете са несъвместими“.

Признание

Дирак споделя Нобеловата награда по физика с Ервин Шрьодингер през 1933 г. „за откриването на нова продуктивна форма на атомната теория“. Присъдени са му Кралски медал през 1939 г. и медалите Копли и Макс Планк през 1952 г. Той е избран за почетен член на Американското физическо дружество (1948) и на Института по физика в Лондон от 1971 година. Дирак е рицар и член на Ордена на честта от 1973 година.

Памет

Гробът на Дирак в Розелаун, Талахаси, Флорида. На същото място е погребана и съпругата му Марси.

Дирак умира на 20 октомври 1984 г. в Талахаси, Флорида, където е погребан в Розелаун. Къщата, в която Дирак израства в Бристъл, е отбелязана с гравирана плоча, а близка улица носи името му. Дираковото уравнение е изписано върху плочата на стената на близкото училище. Възпоменателен камък е издигнат в градината на Свети Морис, родното място на баща му в кантона Вале в Швейцария на 1 август 1991 г. Уестминстърското абатство открива възпоменателен мемориал с уравнението на Дирак на 13 ноември 1995 г. Първоначално деканът Едуард Карпънтър, който е свещеник, отхвърля предложението, смятайки Дирак за атеист. След пет години проучване той дава позволение.

През 1975 г. Дирак изнася серия от пет лекции в Университета на Нов Южен Уелс, които са отпечатани в книгата „Посоки на физиката“ (1978). Авторските и лицензионните възнаграждения от тази книга стават основа университетът да създаде награда на името на Дирак. Университетът в Нов Южен Уелс присъжда Сребърния Дираков медал за напредък в теоретичната физика.

Библиография

• Принципи на квантовата механика (1930 г.). Тази книга обобщава идеите на квантовата механика с помощта на модерния формализъм, който до голяма степен е развит от самия Дирак. Към края на книгата, той дискутира релативистичната теория на електрона (Уравнение на Дирак), която също е разработена за първи път от него. Книгата не цитира никой от достъпните по това време трудове за квантова механика.
• Лекции по квантовата механика (1966 г.)
• Лекции по теория на квантовата механика (1966): Този труд определя основите на теория на квантовите полета.
• Спинори в Хилбъртовото пространство (1974 г.): Тази книга се основава на лекции, изнесени през 1969 г. в Университета на Маями, Корал Гейбълс, Флорида, САЩ, и се занимава с основните аспекти на спинорите. Дирак заключава с пророческите думи „Имаме бозонови променливи, появяващи се автоматично в теория, която започва само с фермионови променливи, при условие че броят на фермионовите променливи е безкраен. Трябва да има такива бозонови променливи свързани с електрони...“
• Обща теория на относителността (1975 г.): Този труд от 69 страници обобщава Общата теория на относителността на Айнщайн.

Използвана литература

• Capri, Anton Z. Quips, Quotes, and Quanta: An Anecdotal History of Physics. Hackensack, New Jersey, World Scientific, 2007. ISBN 981-270-919-3. OCLC 214286147. Посетен на 8 юни 2008.
• Crease, Robert P., Mann, Charles C. The Second Creation: Makers of the Revolution in Twentieth Century Physics. New York, New York, Macmillan Publishing, 1986. ISBN 0-02-521440-3. OCLC 13008048.
• Farmelo, Graham. The Strangest Man: the Life of Paul Dirac. London, Faber and Faber, 2009. ISBN 0-465-01827-0. OCLC 426938310.
• Gamow, George. Thirty Years That Shook Physics: The Story of Quantum Theory. Garden City, New York, Doubleday, 1966. ISBN 0-486-24895-X. OCLC 11970045. Посетен на 8 юни 2008.
• Heisenberg, Werner. Physics and Beyond: Encounters and Conversations. New York, New York, Harper & Row, 1971. ISBN 0-06-131622-9. OCLC 115992.
• Kragh, Helge. Dirac: A Scientific Biography. Cambridge, Cambridge University Press, 1990. ISBN 0-521-38089-8. OCLC 20013981. Посетен на 8 юни 2008.
• Mehra, Jagdish. The Golden Age of Theoretical Physics: P. A. M. Dirac's Scientific Works from 1924 – 1933 // Aspects of Quantum Theory. Cambridge, University Press, 1972. ISBN 0-521-08600-0. OCLC 532357. с. 17 – 59.
• Schweber, Silvan S. QED and the men who made it: Dyson, Feynman, Schwinger, and Tomonaga. Princeton, New Jersey, Princeton University Press, 1994. ISBN 0-691-03685-3. OCLC 28966591.
• Zee, A. Quantum Field Theory in a Nutshell. Princeton, New Jersey, Princeton University Press, 2010. ISBN 978-1-4008-3532-4. OCLC 318585662.

Вижте също

• Уравнение на Дирак
• Функция на Дирак (Делта функция)
• Константа на Дирак
• Морето на Дирак

Външни препратки

• Из История на физиката
• „Морето“ на Дирак
• П. Дирак, Еволюция на представите на физиците за картината на природата Архив на оригинала от 2008-10-10 в Wayback Machine.
• Dirac Medal of the International Centre for Theoretical Physics
• Free online access to Dirac's classic 1920s papers from Royal Society's Proceedings A ((en))
• Annotated bibliography for Paul Dirac from the Alsos Digital Library for Nuclear Issues Архив на оригинала от 2019-05-02 в Wayback Machine. ((en))
• Dirac Medal of the World Association of Theoretical and Computational Chemists (WATOC) ((en))
• The Paul Dirac Collection at Florida State University Архив на оригинала от 2012-04-29 в Wayback Machine. ((en))
• The Paul A. M. Dirac Collection Finding Aid at Florida State University Архив на оригинала от 2007-04-02 в Wayback Machine. ((en))
• Letters from Dirac (1932 – 36) and other papers Архив на оригинала от 2009-11-16 в Wayback Machine., held in the Personal Papers archives of St John's College, Cambridge, UK ((en))
• Oral History interview transcript with Dirac 1 април 1962, 6, 7, 10, & 14 май 1963, American Institute of Physics, Niels Bohr Library and Archives Архив на оригинала от 2014-08-29 в Wayback Machine. ((en))
• Photos of Paul Dirac at the Emilio Segrè Visual Archives, American Institute of Physics ((en))
• О Конър, Джон Дж. и др. MacTutor History of Mathematics archive // Пол Дирак. Университет на Сейнт Андрюс. ((en))
• Пол Дирак на сайта на Mathematics Genealogy Project ((en))
• 2010 юни 24 – ScienceTalk Part 1 of interview with Graham Farmelo author of The Strangest Man of Science Part 2 ((en))
• Photocopies of Dirac's papers from the Florida State University collection Архив на оригинала от 2009-11-16 в Wayback Machine., held under Dirac's name in the Archive Centre of Churchill College, Cambridge, UK ((en))

Филм за Дирак

• Дирак през 1927