Росано Браци
Росано Браци (на италиански: Rossano Brazzi) е италиански актьор.[1]
| Росано Браци Rossano Brazzi | |
| италиански актьор | |
 1952 г. | |
| Роден |
18 септември 1916 г.
|
|---|---|
| Починал | 24 декември 1994 г.
|
| Погребан | Фламинио, Рим, Италия |
| Националност |  Италия |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1939–1994 |
| Семейство | |
| Съпруга | Лидия Бертолини (1940-1981) Илса Фишер (1984-1994) |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | www.neponset.com/brazzi/ |
| Росано Браци в Общомедия | |
Биография
редактиранеБраци е роден на 18 септември 1916 г. в Болоня. Той е осиротял по време на диктатурата на Мусолини, когато родителите му са били убити. В студентските си години във Флоренция се интересува от театър, поради което решава да напусне обучението си като адвокат. На големия екран дебютира през 1939 г. във филма „Съдбата и смъртта на Сократ“. За кратко време актьорът изигра значителен брой романтични герои в киното, а в началото на 1940-те години той става една от главните звезди на италианското кино. По време на Втората световна война участва в групи за съпротива в Рим.
През 1940 г. се жени за Лидия Бартолини, след това играе главна роля във филма на Гофредо Алесандрини „Стъкленият мост“ (Il ponte di vetro), а през 1942 г. се снима със същия режисьор в големия филм, базиран на романа на Айн Ранд „Ние, живите“ (в частите „Ние, живите“ и „Адио, Кира“) в ролята на руски аристократ Лев Коваленски. Той става любим актьор на режисьора Гуидо Бриньоне, който го заснема в историческите си филми, играе Дубровски във филмовата адаптация на историята на Пушкин.
В следвоенните години популярността на Браци в Италия отшумява. Романтичните герои в периода на господството на неореализма не са търсени. През 1948 г. продуцентът Дейвид Селзник кани Браци в Холивуд, където година по-късно италианецът дебютира във филма „Малки жени“ в партньоство с Джон Алисън и Елизабет Тейлър. Филмовата му кариера се съживява след участието в „Босонога графиня“, където играе италиански граф в компанията на Ава Гарднър и Хъмфри Богарт. Този филм най-накрая му носи одобрение в Холивуд в ролята на латински любовник. През същата година Браци се появява в друг успешен американски филм „Три монети във фонтана“.
Актьорската кариера на Браци продължава до смъртта му. Той има повече от двеста филма.
През 1984 г. името му се появява в новините във връзка с разследването на контрабандата на оръжия и наркотици. По-късно всички обвинения срещу актьора са премахнати.
Росано Браци умира на 24 декември 1994 г. в Рим. Първата му съпруга Лидия Бертолини умира през 1981 година. Втората му съпруга Исла Фишър, с която се жени през 1984 г., го надживява.
Избрана филмография
редактиране| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1955 | Лятно време | Summertime | Ренато де Роси | Дейвид Лийн |
| 1957 | Легенда за изгубените | Legend of the Lost | Пол Бонърд | Хенри Хатауей |
| 1967 | Седем пъти жена | Sette Volte Donna | Джорджио | Виторио Де Сика |
| 1967 | Поличбата 3 | Omen III: The Final Conflict | свещеник де Карло | Греъм Бейкър |
Източници
редактиране- ↑ Rossano Brazzi (1916–1994), IMDb.com.
