Сафир (ракета)
Сафир е първата иранска ракета носител, способна да изведе изкуствен спътник в орбита.[1] Първият успешен полет е извършен на 2 февруари 2009 г., с който ракетата извежда спътника Омид в орбита с апогей 258 km.[2]
| Сафир | |
 Ракета Сафир при изстрелването на спътника Омид. | |
| Данни за ракетата | |
|---|---|
| Функция | Ракета носител |
| Производител |  Иранска космическа агенция |
| Страна | Иран |
| Размери | |
| Височина | 22 м |
| Диаметър | 1,25 м |
| Маса | 26 000 кг |
| Степени | 2 (според по-ранна информация 3) |
| Капацитет | |
| Товар до НЗО | неизвестно |
| История на изстрелванията | |
| Статус | Активна |
| Космодруми | Семнан |
| Общо изстрелвания | Суборбитални: 1 Орбитални: 3 |
| Успешни | Суборбитални: 0 Орбитални: 3 |
| Неуспешни | Суборбитални: 1 |
| Първи полет | Суборбитален: 25 февруари 2007 или 4 февруари 2008 Орбитален: 17 август 2008 или 2 февруари 2009 |
| Последен полет | 3 февруари 2012 |
| Забележителни товари | Омид |
| Сафир в Общомедия | |
Според държавната телевизия на Иран, суборбитален тестов полет на ракетата с името Кавошгар-1 (на персийски: کاوشگر ۱, Изследовател-1), е извършен на 4 февруари 2008. Предполага се че на 25 февруари 2007 г. е извършен подобен полет. Първите полети са били оборудвани с инструменти за измерване на горната част на атмосферата. Ракетата изстрелян на 4 февруари 2008 г. е производна на Шахаб-3.
На 19 февруари 2009 г. Иран дава нова информация, според която първия суборбитален полет е имал две степени.[3] Първата степен се отделя след 100 секунди от началото на полета и пада на Земята с помощта на парашут. Втората степен продължава пътя си до височина 200 km. Не се предполага достигане на орбитална скорост.
Полети
редактиранеКавошгар-1
редактиранеКавошгар-1 (Изследовател-1) е вероятно първият тестов полет на ракетата, проведен на 19 февруари 2008 година. Ракетата носи инструменти за изследване на горните слоеве на атмосферата. Изстреляната на 4 февруари 2008 година ракета е работила с течно гориво, може би производна на балистичната ракета Шахаб-3. Тя достигнала височина 200 – 250 км и върнала научни данни според Иранската новинарска агенция.
На 19 февруари 2008 година Иран предостави нова информация за ракетата, като оповести, че тя е двустепенна[4]. Първата степен се отделила след 100 секунди и се приземила посредством парашут. Втората степен продължила, докато не достигнала височина 200 км. Все пак ракетата не била предназначена да достигне орбитална скорост.
Омид
редактиранеНа 2 февруари 2009 година Иран изстреля първия си домашно построен сателит Омид на борда на ракетата Сафир. Сателитът е инжектиран в орбита с параметри 246х377 км при инклинация 55,5° и орбитален период 90,76 минути.[5][6]
Навид
редактиранеНавид е наблюдателен спътник, разработен от Иранския научно-технически университет с маса от 50 кг и планиран операционен живот от 18 месеца. Изстрелян е на 3 февруари 2012 година в орбита с височина 375х250 км и инклинация 55°.[7]
Бъдещо развитие
редактиранеСпоред експерти ракетата Сафир може да бъде надградена по няколко различни начина:
- Добавяне на допълнителни твърдогоривни бустери към първата степен;
- Втора степен, използваща двигателна система SAM-2;
- Твърдогоривна трета степен.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Parisa Hafezi. Iran launches first home-made satellite into space // Reuters, 2008. Посетен на 17 август 2008.
- ↑ OMID Spacecraft – Trajectory Details // NASA NSSDC. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2009-11-13.
- ↑ Iran provides space launch info // Press TV, 2008. Архивиран от оригинала на 2018-12-25. Посетен на 11 януари 2009.
- ↑ ((en)) Press TV – Iran provides space launch info Архив на оригинала от 2018-12-25 в Wayback Machine.
- ↑ Stephen Clark. Iran puts satellite into Earth orbit // Spaceflight Now. 3 февруари 2009. Посетен на 8 февруари 2009.
- ↑ Omid – Orbit Data // Heavens Above. Посетен на 8 февруари 2009.
- ↑ Clark, Stephen. Observing satellite launched by modified Iranian missile // SpaceFlightNow.com, 3 февруари 2012. Посетен на 13 февруари 2012.