Северна Уей
Северна Уей (на китайски: 北魏; на пинин: Běi Wèi) е държава в Източна Азия, съществувала от 386 до 535 година в северната част на днешен Китай.[1]
Северна Уей 北魏 | |
386 – 535 | |
Континент | Азия |
---|---|
Столица | Шънлъ (386 – 398) Пинчън (398 – 493) Луоян (493 – 534) Чанан (534 – 535) |
Официален език | |
Династия | Туоба |
| |
Днес част от | Китай |
Северна Уей в Общомедия |
Северна Уей възниква през 386 година, когато сиенбейският род Туоба се отцепва от Късна Цин и образува собствена държава в днешна Вътрешна Монголия. Владетелите на Южна Лян използват титлата император и през 439 година успяват да обединят целия Северен Китай. С това те слагат край на епохата на Шестнайсетте царства и поставят началото на периода Южни и северни династии. Северна Уей контролира Северен Китай до 535 година, когато се разделя на Източна Уей и Западна Уей.
Владетели на Северна Уей
редактиранеОфициално име | Лично име | Управление | |
---|---|---|---|
1 | Уей Даоу | Туоба Гуей | 386 – 409 |
2 | Уей Минюен | Туоба Съ | 409 – 423 |
3 | Уей Тайу | Туоба Тао | 424 – 452 |
4 | Уей Нанан | Туоба Ю | 452 |
5 | Уей Уънчън | Туоба Дзюн | 452 – 465 |
6 | Уей Сиенуън | Туоба Хун | 466 – 471 |
7 | Уей Сяаоуън | Юен Хун | 471 – 499 |
8 | Уей Сюену | Юен Къ | 499 – 515 |
9 | Уей Сяомин | Юен Сю | 516 – 528 |
10 | Уей Йоуджу | Юен Джао | 528 |
11 | Уей Сяоджуан | Юен Дзийоу | 528 – 530 |
12 | Уей Чангуан | Юен Йе | 530 – 531 |
13 | Уей Дзиемин | Юен Гун | 531 – 532 |
14 | Уей Андин | Юен Лан | 531 – 532 |
15 | Уей Сяоу | Юен Сиу | 532 – 535 |
Бележки
редактиранеТази статия за историческа област все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с Китай, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.