Вижте пояснителната страница за други значения на Сейнт Лорънс.

Река Сейнт Лорънс (на френски: Fleuve Saint-Laurent; на английски: Saint Lawrence River; в превод: Свети Лаврентий) е река в източната част на Северна Америка, югоизточната част на Канада и североизточната част на САЩ.

Сейнт Лорънс
Fleuve Saint-Laurent / Saint Lawrence River
Сейнт Лорънс в Монреал
Сейнт Лорънс в Монреал

Карта на водосборния басейн на реката (в бледо-жълто)
Общи сведения
Местоположение Канада (Онтарио, Квебек)
 САЩ (Ню Йорк)
Дължина1197 km
Водосб. басейн1 344 200 km²
Отток10 100 m³/s
Начало
МястоОнтарио
Координати44°11′06″ с. ш. 76°33′02.88″ и. д. / 44.185° с. ш. 76.5508° и. д.
Надм. височина75 m
Устие
Мястозалив Сейнт Лорънс
Координати49°40′00.12″ с. ш. 64°30′00″ и. д. / 49.6667° с. ш. 64.5° и. д.
Надм. височина0 m
Ширина570 m
Сейнт Лорънс в Общомедия

Дължината ѝ е 1197 km[1], а заедно със системата от Големите езера (Онтарио, Ери, Сейнт Клеър, Хюрън и Горно езеро), реките (Ниагара, Детройт, Сейнт Клеър и Сейнт Мъри) между тях и река Сейнт Луис, вливаща се в най-западната част на Горно езеро, достига до 3058 km.

Географска характеристика

редактиране

Извор, течение, устие

редактиране

Река Сейнт Лорънс изтича от североизточния ъгъл на езерото Онтарио при канадския град Кингстън. Тече в североизточна посока и се влива чрез огромен естуар (най-големия в света, дължина 570 km, ширина до 115 km) в залива Сейнт Лорънс на Атлантическия океан. Заедно със системата от Големите американски езера реката е най-голямата водна артерия в Северна Америка по територията на САЩ и Канада.

Водосборен басейн, притоци

редактиране

Площта на водосборния басейн на Сейнт Лорънс е 1 344 200 km2,[1] от които в Канада са 839 200 km2, а в САЩ 505 000 km2. Басейнът на Сейнт Лорънс включва части от територията на три канадски провинции – южната и югоизточна част на провинция – Онтарио, южната и югоизточна част на провинция Квебек и най-северозападната част на провинция Ню Брънзуик и осем щата на САЩ – северната част на Върмонт, северната част на щата Ню Йорк, малка част от Пенсилвания, северната част на щата Охайо, най-североизточната част на Индиана, цялата територия на щата Мичиган, източната и североизточна част на Уисконсин и североизточната част на Минесота.

Водосборният басейн на Сейнт Лорънс граничи с други 13 водосборни басейна:

По-големи притоци на река Сейнт Лорънс
Река Дължина,
km
Площ на водосборния басейн,
km2
Дебит (устие),
m3
Грас (Grass River) (десен) 117
Отава (Rivière Ottawa) (ляв) 1271 146 300 1950
Норт Ривър (Rivière du Nord) (ляв) 137 2214 44
Ришельо (Rivière Richelieu) (десен) 113 23 698 337
Ямаска (Rivière Yamaska) (десен) 160 4784 83
Сен Франсоа (Rivière Saint François) (десен) 280 10 230 190
Сен Морис (Rivière Saint Maurice) (ляв) 563 43 300 730
Беканкур (Rivière Bécancour) (десен) 210 2607 62
Батискан (Rivière Batiscan) (ляв) 177 4688 96
Шодиер (Rivière Chaudière) (десен) 193 6682 214
Жак Картие (Rivière Jacques Cartier) (ляв) 161 2515
Малбе (Rivière Malbaie) (ляв) 161 1849 28
Сагеней (Rivière Saguenay) (ляв) 217 88 000 1750
Бетсиамит (Rivière Betsiamites) (десен) 444 18 700 340
Утард (Rivière aux Outardes) (ляв) 499 19 000 400
Маникуаган (Rivière Manicouagan) (ляв) 302 4580 1020
Годбу (Rivière Godbout) (ляв)
Пентекот (Rivière Pentecôte) (ляв)
Сен Маргьорит (Rivière Sainte Marguerite) (ляв) 306 6190 136
Муази (Rivière Moisie) (ляв) 410 19 200 490

Хидроложки показатели

редактиране

Многогодишният среден дебит в устието на Сейнт Лорънс е 9850 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през месеците май, юни и юли – 12 309 m3/s, а минималния през януари и февруари – 7543 m3/s. Характерната особеност за Сейнт Лорънс е това, че оттокът на реката е почти постоянен (с много малки разлики) целогодишно, дължащ се на това, че е постоянно подхранван от езерото Онтарио. Реката замръзва само в изключително студени зими.

Селища и икономическо значение

редактиране
 
Река Сейнт Лорънс между Квебек (отляво) и Леви (отдясно). Île d'Orléans се вижда по-навътре в средата.

Басейнът на реката е един от най-гъсто заселените и усвоени региони на Канада. Тук са развити както селското стопанство – животновъдство и зърнопроизводство, така и промишленост – тежка и лека. В басейнът ѝ живеят близо 20 млн. души, в т.ч. в град Монреал, вторият по големина град на Канада (около 4 млн. души).

Други големи градове по течението ѝ са: Квебек, Троа ривиер, Кингстън, Корнуол, Кап дьо ла Мадлен и др.

Корабоплаване

редактиране
 
Надлъжен и напречен профил на целия воден път по река Сейнт Лорънс и Големите езера

Сейнт Лорънс е плавателна по цялото си течение, като за преодоляване на праговете ѝ около град Корнуол през 1959 г. е пуснат в експлоатация плавателен канал, дълъг 293 km със седем шлюза, по който в езерото Онтарио и нагоре в другите Големи езера, до Горно езеро включително, на 180 m н.в., навлизат океански кораби.

Откриване и изследване на реката

редактиране
 
Жак Картие – откривателят на река Сейнт Лорънс

Река Сейнт Лорънс е открита през 1535 г. от френския мореплавател Жак Картие, който я назовава Сен Лоран (на френски Saint-Laurent). Той се изкачва нагоре по нея до устието на левия ѝ приток река Отава, където сега се намира град Монреал[2].

През 1542 г. Картие прави опит да се изкачи още по-нагоре по реката, но е спрян от праговете ѝ около днешния град Корнуол. В устието на река Отава основава селището Мон Роял (Кралски хълм, Кралска планина, Кралски връх), който по-късно в леко изменена форма Монреал, става един от най-големите градове на Канада[2].

През 1608 г. известният с откритията си в Канада френски пътешественик Самюел дьо Шамплен основава град Квебек[2], а през 1615 г. открива и първи изследва останалата част от реката нагоре от праговете ѝ до изтичането ѝ от езерото Онтарио[2].

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. а б в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-12-03.
  2. а б в г Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 90,91,92, 160, 164.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Saint Lawrence River в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  NODES