Синьо лято
„Синьо лято“ (на испански: Verano Azul) е известен испански телевизионен сериал (19 епизода, 1981 г.) на режисьора Антонио Мерсеро. Описва приключенията на група приятели, деца и младежи, на ваканция в Нерха, малко градче на крайбрежието на Андалусия.
| Синьо лято | |
| Verano Azul | |
 | |
| Жанр | Комедийна драма Тийн драма |
|---|---|
| Създател(и) | Антонио Мерсеро |
| Режисура | Антонио Мерсеро |
| Актьори | Антонио Ферандис Мария Гаралон Пилар Торес Кристина Торес Мигел Ховен Хуан Хосе Артеро Хосе Луис Фернандес Мигел Анхел Валеро Херардо Гаридо |
| Страна |  Испания |
| Език | испански |
| Сезони | 1 |
| Епизоди | 19 |
| Продукция | |
| Продуцент(и) | Продуцент: Едуардо Ескуиде Испанската телевизия (Televisión Española) |
| Времетраене | 60 минути |
| Разпространение | |
| ТВ канал | TVE1 |
| Излъчване | 11 октомври 1981 г. – 14 февруари 1982 г. |
| Страница в IMDb | |
Тайфата се състои от пет момчета и две момичета, на възраст между осем и седемнадесет години, както и двама възрастни: художничка и пенсиониран моряк.
Сериалът жъне огромен успех по време на първото си излъчване в Испания и оттогава насам е гледан от над 20 милиона зрители. Персонажите от филма стават любими герои на милиони деца по света. Сериалът е излъчен в цяла Латинска Америка, в Португалия, Ангола, България, Полша и Югославия.
Филмът разглежда темите за приятелството, безметежността на детството и отношенията с родителите. Сериалът остава скъп спомен за поколението, израсло в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век.
В самата Испания, освободена от консервативната диктатура на Франциско Франко едва няколко години по-рано, сериалът открито поставя деликатни въпроси, като развода, свободата, правото на протест, спекулациите с имоти, опазването на околната среда, конфликтите между поколенията. Филмът е критикуван за тази прямота, проявена не само в подбора на темите, но и в използваните езикови изразни средства: не са цензурирани изрази, характерни за разговорната реч и възрастта на героите.
Епизоди
редактиране- Срещата
- Не убивайте моята планета
- Панчо Панса
- Ева
- Може би
- Усмивката на дъгата
- Беатрис мон амур
- Посетителят
- Пришълецът
- Пещерата на зелената котка
- Бутилките
- Плесницата
- Хладно оръжие
- Последното представление
- Идолът
- Джамбурето на татко
- Няма да ни изгоните оттук
- Нещо в душата умира
- Краят на лятото
Герои
редактиране
- Чанкете: (Антонио Ферандис) – старият моряк, живеещ в бивш рибарски кораб, пренесен на сушата и преустроен като къща.
- Тито: (Мигел Ховен) – най-малкият в групата. Другар на Пираня и брат на Беа.
- Беа (Беатрис): (Пилар Торес) – сестра на Тито и красавицата на групата, за чиято безкористна обич се съревновават Хави и Панчо.
- Хави (Хавиер): (Хуан Хосе Артеро) – лидерът на тайфата. Горд и независим, често в конфликт с баща си, вярва в „твърдата ръка“ и в старите идеали.
- Панчо: (Хосе Луис Фернандес) – доставчик на мляко в магазина за хранителни стоки на леля и чичо му, с които живее, защото родителите му са починали.
- Пираня: (Мигел Анхел Валеро) – истинското му име е Манолито, а прякорът му се дължи на пословичната му лакомия. Остроумен и начетен, Пираня обикновено е в компанията на Тито.
- Кике: (Херардо Гаридо) – по-голям от Тито и Пираня, но по-малък от Хави и Панчо, Кике не е много ясно изявен герой.
- Деси (Десита): (Кристина Торес) – „грозното“ момиче, неразделна приятелка на Беа. Родителите ѝ са разведени, което е нещо ново и необичайно за епохата.
- Хулия: (Мария Гаралон) – самотна художничка на почивка в селото.
В България
редактиранеСериалът е излъчен за първи път през 1984 г. по Българската телевизия (Първа програма), а след това през 1986 г., 1988 г. и 1991 г. с дублаж в превод на Наташа Величкова, Румяна Чултарска, Владимир Кобаков и Велуна Яворска. През 2006 г. сериалът е излъчен по Евроком с втори дублаж в превод на Румяна Попова. След това е излъчван през 2010 г., 2012 г. 2013 г. и 2015 г. по БНТ с трети дублаж в превод на Кати Бобева и Александра Шивачева.
В квартал „Симеоново“ в София има улица „Синьо лято“ (Карта), наречена на сериала по инициатива на децата от квартала.
Любопитно
редактиранеСериалът е планиран с 20 епизода. Заснети са и сцени за още един епизод, наречен „Екскурзията“, който е трябвало да бъде 16-и по ред, но поради лошото време и технически проблеми той остава недовършен.
Корабът на Чанкете „La Dorada“, построен специално за сериала на един хълм близо до морето, бива разрушен в края му, но в градчето Нерха е изложено негово копие близо до парка „Синьо лято“.
Актрисите на Беа и Деси, които в сериала са приятелки, всъщност са истински сестри.
Началото на серията, когато децата карат колелета, сцената със загубената гривна и краят на серията, когато Хулия маха за сбогом на Панчо, се снимани на пристанището в Мотрил.
Много от местата, на които е заснета серията, все още съществуват в същия си вид като кръчмата на Фраско, квартирите на героите, пещерата, фарът и др.
