Уикипедия

Таня Кинкел

Таня Кинкел (на немски: Tanja Kinkel) е германска общественичка, преводачка и писателка на произведения в жанра исторически роман и фентъзи.[1][2]

Таня Кинкел
Tanja Kinkel
Таня Кинкел, 2016 г.
Таня Кинкел, 2016 г.
Родена27 септември 1969 г. (55 г.)
Професияписател, поет
Националност Германия
Активен период1979 -
Жанристорически роман, фентъзи, драма
НаградиБаварски орден „За заслуги“, Германия
Уебсайтwww.tanja-kinkel.de
Таня Кинкел в Общомедия

Биография и творчество

редактиране

Таня Кинкел е родена на 27 септември 1969 г. в Бамберг, Бавария, Западна Германия. Започва да пише разкази и стихове на осемгодишна възраст. През 1978 г. печели награда за младежка литература, а през 1979 г. пише първия си ръкопис на роман. През 1987 г. получава първа награда на франконския младежки литературен конкурс за най-добър индивидуален текст. От 1988 г. следва немска филология, театър и комуникационни науки в университета „Лудвиг и Максимилиан“ в Мюнхен. Заедно със следването си работи като журналист на стаж в „Süddeutscher Verlag“.[1][2]

Първият ѝ роман „Wahnsinn, der das Herz zerfrißt“ (Лудост, която разяжда сърцето) е издаден през 1990 г. и е за живота на английски поет лорд Байрон, който се чувства разбран само от полусестра си Аугуста Лий. През 1991 г. е издаден романът ѝ „Алиенор : аквитанската лъвица“, който представя впечатляващата биография на Елеонор Аквитанска.[1] За двете книги получава през 1991 г. стипендия в Университета за кино и телевизия в Мюнхен за обучение по сценаристика, а през 1992 г. Бавария ѝ присъжда награда за млади писатели. През същата година тя основава сдружението „Хляб и книги“, което насърчава образованието на деца в Африка, Германия и Индия.[2]

Романът ѝ „Die Puppenspieler“ (Кукловодите) от 1993 г., история за трагичното преследване на вещици през 15-ти век. Той е много успешен и е екранизиран през 2017 г. в серия от едноименния сериал. През 1995 г. получава стипендия от германското министерство на вътрешните работи в „Casa Baldi“ в Олевано Романо близо до Рим, а през 1996 г. получава стипендия във Вила „Аврора“ в Лос Анджелис. През 1997 г. получава докторска степен с дисертация върху творчеството на Лион Фойхтвангер. През 1997 г. Баварското министерство на образованието, културата, науката и изкуството я назначава в Съвета на настоятелите на Международния дом на художниците „Villa Concordia“ в Бамберг. През 2001 г. е от основателите на Международното общество на Фойхтвангер в Лос Анджелис. 2000 г. получава Наградата за култура на Горна Франкония. В периода 2001 – 2002 г. е в консултативния съвет на „Bertelsmann Book Club“, след което става културен посланик на град Бамберг.[1][2]

През 2006 г. е избрана за инициативата „Германия – земя на идеите – 100 умове на утрешния ден“. Тя е член на ПЕН клуб Германия и на Федералната асоциация на младите автори. През 2007 г. става патрон на Федералната асоциация на детските хосписи.[1]

През 2015 г. получава първа награда „HOMER“ за историческия си роман „Мандухай : великата царица на монголците“. През 2017 г. тя е служител на кула в малкото градче Абенберг в Средна Франкония, първата жена, която заема тази длъжност. В резултат на работата ѝ там е издаден сборникът ѝ с разкази „Гласове от Абенберг“.[2]

През 2015 г. е гост-преподавател в Университета в Цюрих, а през 2018 г. е гост-преподавател в Университета за кино и телевизия в Мюнхен. От декември 2019 г. президент на Международното дружество „Фойхтвангер“. През 2021 г. е удостоена с Баварския орден за заслуги.[2]

Таня Кинкел живее със семейството си в Мюнхен.[1]

Произведения

редактиране

Самостоятелни романи

редактиране
  • Wahnsinn, der das Herz zerfrißt (1990)[1]
  • Die Löwin von Aquitanien (1991)
    Алиенор : аквитанската лъвица, изд.: „Емас“, София (2015), прев. Борис Парашкевов
  • Die Puppenspieler (1993)
  • Mondlaub (1995)
  • Die Schatten von LaRochelle (1996)
    Сенките на Ла Рошел, изд. „Литера Прима“ София (2005), прев. Тончо Стаменов
  • Die Prinzen und der Drache (1997)
  • Unter dem Zwillingsstern (1998)
  • Die Söhne der Wölfin (2000)
  • Der König der Narren (2003)
  • Götterdämmerung (2004)
  • Venuswurf (2006)
  • Säulen der Ewigkeit (2008)
    Колоните на вечността, изд.: „Сиела“, София (2011), прев. Величка Стефанова
  • Im Schatten der Königin (2010)
  • Das Spiel der Nachtigall (2011)
  • Verführung (2013)
  • Manduchai, die letzte Kriegerkönigin (2014)
    Мандухай : великата царица на монголците, изд.: „Емас“, София (2017), прев. Величка Стефанова
  • Schlaf der Vernunft (2015)
  • Grimms Morde (2017)
  • Die Friedensforscherin (2021)

Сборници

редактиране
  • Stimmen aus Abenberg (2017)[1]

Разкази

редактиране
  • Feueratem (2002)
  • Lehrmeister (2016)

Преводи

редактиране
  • „Гладът на конете“ на П. Ф. Чизхолм (Патриша Фини)

Екранизации

редактиране
  • 2017 Die Puppenspieler – тв минисериал, 1 епизод по романа

Източници

редактиране
  1. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
  2. ↑ а б в г д е ((en)) Биография в официалния сайт

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tanja Kinkel в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Таня_Кинкел&oldid=12176096“.
  NODES
chat 2
INTERN 2