Токелау
Токелау (на английски: Tokelau) е автономно владение на Нова Зеландия в Полинезия в централната част на Тихи океан, на север от о-вите Самоа. Островната група (три коралови атола) е бивше британско владение, като по-късно преминава към доминиона Нова Зеландия.
Токелау Tokelau | |
— владение на Нова Зеландия — | |
Девиз: Tokelau for the Almighty („Токелау за Всемогъщия“) | |
Химн: Te Atua o Tokelau | |
Местоположение на Токелау | |
География и население | |
---|---|
Площ | 10 km² |
Води | незначителен% |
Климат | тропичен |
Столица | няма[б 1] |
Най-голям град | Атафу |
Официален език | |
Религия | християнство |
Демоним | токелауец |
Население (2016) | 1499 (на 237-о място) |
Гъстота на нас. | 150 души/km² (на 86-о място) |
Управление | |
Форма | конституционна монархия |
Монарх | Чарлз III |
Администратор | Рос Ардерн |
Организации | ООН |
История | |
Територия на Нова Зеландия | 1948 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2017) | 10 млн. щ.д. |
БВП на човек (ППС) | 6275 щ.д. |
Валута | Новозеландски долар (NZD) |
Други данни | |
Часова зона | UTC (UTC+13) |
Формат на датата | дд/мм/гггг |
Автомобилно движение | ляво |
Код по ISO | TK |
Интернет домейн | .tk |
Телефонен код | +690 |
| |
Токелау в Общомедия |
Токелау е четвъртата най-слабо населена страна на Земята и е лидер във възобновяемата енергия, бидейки първата страна, захранвана на 100% от слънчева енергия.[1]
История
редактиране- Атолите са заселени през V-VI в. от преселници от Самоа;
- 21 юни 1765 г. – открити са от английския мореплавател Джон Байрон;
- ХVIII в. – островите са нападани от перуански роботърговци;
- 1877 г. – стават британски протекторат;
- 1925 г. – Великобритания предава Токелау под управлението на Нова Зеландия;
- 1948 г. – островите са включени в състава на Нова Зеландия;
- 1977 г. – получават самоуправление.
До 1976 г. островите носят името Острови на обединението (The Union Islands), като след тази година възвръщат местното название Токелау.
ООН признава територията като автономна територия. Държавен глава е монархът на Обединеното кралство.
Държавно устройство
редактиранеОстровите се управляват от администратор, назначаван от правителството на Нова Зеландия. Има местен управляващ орган – Съвет на старейшините, избиран за 3 години. Главен орган на управление – Генерален фоно. Въоръжени сили няма.
География
редактиранеСъстоят се от три атола (Атафу, Нукунону и Факаофо, общо площ 10,12 km²), които са разположени на значително разстояние един от друг и се състоят общо от 110 миниатюрни коралови островчета, обкръжаващи централна лагуна. Надморската им височина е 3 – 4 m, а ширината на най-големия от тях е 400 m. Островчетата са покрити с коралови пясъци, върху които са се формирали бедни варовикови почви. Върху тях растат само панданус, кокосова палма е няколко вида храсти. Климат е тропичен, влажен. Най-горещите месеци са декември, януари и февруари, а най-прохладния – август. Температурата на въздуха целогодишно се колебае между 24° – 32°С. От април до ноември на островите господстват югоизточните пасати, а от декември до март често връхлитат урагани, съпроводени с поройни дъждове. Годишната сума на валежите е около 3000 mm.[2]
Название на остров, алтернативно название, (английско изписване) | Площ, km² | Население (2006 г.) | Координати | Откривател (дата и година на откриване) |
---|---|---|---|---|
атол Атафу (Дук ъф Йорк) (Atafu) | 2,03 | 570 | Джон Байрон (21 юни 1765) | |
атол Нукунону (Дук ъф Кларенс) (Nukunonu) | 5,46 | 350 | Едуард Едуардс (12 юни 1791) | |
атол Факаофо (Боудич) (Fakaofo) | 2,63 | 460 | Стивън Крокър (1839) |
Население
редактиране- Население – 1380 души (2008 г.).
- Гъстота – 136,4 д./km2.
- Естествен прираст – 19.
- Етнически състав – токелауанци 62,8%, токелау-самоански метиси 35,6%, други 1,6%.
- Официален език – английски и токелау.
- Азбука – латиница.
- Неграмотни – 11%.
- Религиозен състав – християни (протестанти 65,8%, католици 34,2%).
- Административен център – Факаофо (261 жители).
- Административно деление – 3 атола (Атафу, Нукунону, Факаофо)
Стопанство
редактиранеТрадиционното стопанство е свързано с риболова, свиневъдството, отглеждане на тропични култури и производството на копра. Парична единица е новозеландският долар. Страната получава по 4,3 млн. щатски долара годишна помощ от Нова Зеландия. БВП за година е около 1000 щ.д. на човек. Туризмът е слабо развит, но през последните години се засилва ролята му в стопанството на страната. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 27:12:61.