Тянгун-1 (на китайски: 天宫一号, буквално „Небесен дворец 1“) е китайска експериментална космическа станция от програмата Тянгун, състояща се от един-единствен модул-лаборатория,[3] предназначена за тестова платформа за скачвания с Шънджоу, орбитални операции и за тестване на основни подсистеми.

Тянгун-1
Диаграма на Тянгун-1 (ляво) и Шънджоу (дясно).
Характеристика на станцията
Екипаж3
Запуск29 септември 2011
КосмодрумДзиуцюен
Обратно навлизане2 април 2018
Сегашно състояниеНеактивна
Маса8506 kg
Дължина10,4 m
Диаметър3,35 m
Обитаем обем15 m3
Перигей355 km[1]
Апогей362 km[1]
Орбитална инклинация42,8°[2]
Орбити на ден15,68715747
Дни в орбита4816 дни
(към 5 декември 2024)
Обитавана11 дни
Брой на орбитите~75549
(към 5 декември 2024)
Посещения на
пилотирани кораби
1
Посещения на
безпилотни кораби
1
Тянгун-1 в Общомедия

Тянгун-1 е изстрелян в космоса на 29 септември 2011 г. на борда на ракета Чан Джън 2Ф/Г.[4] Безпилотният космически кораб Шънджоу 8 се скачва два пъти с Тянгун-1 успешно през ноември 2011 г.[5] През 2012 г. пилотираният кораб Шънджоу 9 се скачва успешно със станцията и така Тянгун-1 получава първия си екипаж.[6] Шънджоу 10 е последната мисия, която посещава Тянгун-1 през юни 2013 година.[7] На 21 март 2016 г., след двугодишно удължаване на живота на станцията, Китайският космически център обявява, че мисията на станцията официално е приключила.[8] На 2 април 2018 г. последните останки от станцията се разбиват в Тихия океан.

Структура

редактиране

Тянгун-1 се състои от два основни компонента – обитаем сегмент с обем около 15 кубически метра, оборудван с пасивен андрогинен скачващ възел и обслужващ сегмент, в който са разположени двигателите, резервоарите, подсистемите и за който са закрепени слънчевите панели.

Тянгун-1 е оборудван с тренировъчна екипировка и две места за спане. Вътрешните стени са боядисани в два цвята, за да е по-лесно на тайконавтите да се ориентират в среда на микрогравитация. В станцията са разположени камери с висока разделителна способност, с които от контролния център следят всички операции на борда. На станцията липсва тоалетна и кухненско оборудване, тъй като такива са налице в Шънджоу, където спи и третия член на екипажа.

Орбитални операции

редактиране

Тянгун-1 е изстрелян на 29 септември 2011 г. на борда на ракета Чан Джън 2Ф/Г от центъра за изстрелване на спътници Дзиуцюен. Станцията е видима с просто око от територията на България, като в нощното небе достига от 3 до -0,4 видима звездна величина. Тянгун-1 извършва две орбитални маневри и на 2 октомври достига предназначената орбита. Освен това станцията минава през едноседмична тестова програма, която да я подготви за скачвания. На 2 ноември 2011 година Шънджоу 8 се скачва успешно с Тянгун-1, което е първото успешно скачване на два китайски космически апарата. Шънджоу 8 се разкачва от станцията на 14 ноември и прави повторно скачване след това. Шънджоу 8 се завръща на земята на 17 ноември 2011 година.

На 16 юни 2012 г. към Тянгун-1 е изстрелян Шънджоу 9 с трима тайконавти на борда.[9] На 18 юни в 06:07 часа UTC Шънджоу 9 се скачва успешно с Тянгун-1. Три часа по-късно шлюзовете са отворени и тайконавтите влизат в модула. Това е първото пилотирано скачване в космоса за Китай и третото скачване въобще.[10] На 28 юни Шънджоу 9 се отделя от Тянгун-1 напът да се върне на земята.[11]

Бъдещо приложение

редактиране

Тянгун-1 е тестова платформа за ключови технологии, които да бъдат използвани за бъдещата Китайска голяма модулна станция, планирана за изстрелване през 2020 година. Освен това модифицирани версии на Тянгун-1 ще бъдат използвани като автоматични космически кораби за доставки и презареждане на станцията. Масата на такъв автоматизиран кораб се предполага, че ще бъде около 13 тона с полезен товар около 6 тона.

Видимост от земята

редактиране

Станцията е видима с просто око от по-ниските географски ширини, включително от територията на България. Специализирани сайтове като www.heavens-above.com предлагат прогнози, кога станцията може да бъде видима от определено населено място или от дадена точка на Земята.

Край на експерименталната станция

редактиране

След техническа невъзможност да се управлява свалянето ѝ от орбита, станцията неконтролирано навлиза в плътните слоеве на атмосферата. Отделни отломки от нея изгарят в атмосферата, за което съобщават световните информационни агенции, като се базират на съобщението на програмата за космически полети на Китай. По-голяма част от отломките, които не са изгорели, на 2 април 2018 г. около 3 часа българско време, се разбиват в безлюдна зона във водите на Тихи океан, югозападно от бреговете на Южна Америка без да причиняват щети.[12]

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. а б "天宫一号成功完成二次变轨" (на китайски език) Архив на оригинала от 2011-11-13 в Wayback Machine.. People's Daily, 1 октомври 2011. посетен на 6 април 2012.
  2. Peat, Chris. Tiangong 1 – Visible Passes // Heavens-Above GmbH. Посетен на 6 април 2012.
  3. "China launches Tiangong-1 to mark next human space flight milestone". NASASpaceflight.com, 28 септември 2011. посетен на 6 април 2012.
  4. China to launch module for future space station (PDF) [PhysOrg.com. Посетен на 6 април 2012.
  5. www.bbc.com
  6. www.bbc.com
  7. www.bbc.co.uk
  8. www.spacedaily.com
  9. Александров, Светослав. УСПЕХ! Космическият кораб „Шенчжоу 9“ излетя заедно с първата жена-астронавт на Китай! // Космос БГ, 12 юни 2012. Посетен на 12 юни 2012.
  10. Barbosa, Rui C. China’s Shenzhou-9 successfully docks with Tiangong-1 // NASASpaceFlight.com, 18 юни 2012. Посетен на 18 юни 2012.
  11. Clark, Stephen. Shenzhou Mission Status Center // SpaceFlightNow.com, 28 юни 2012. Посетен на 28 юни 2012.
  12. www.dnevnik.bg

Външни препратки

редактиране
  NODES