Шкодра
- Тази статия е за града в Албания. За други значения вижте Скутари.
Шкодра или Скадър (на албански: Shkodër или Shkodra; на сръбски: Скадар или Skadar; на латински: Scutari) е град в Северозападна Албания, намиращ се в Шкодренска област. Географските координати на Шкодра са
Шкодра Shkodër | ||||||||
— град — | ||||||||
| ||||||||
Страна | Албания | |||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Област | Шкодра | |||||||
Община | Шкодра | |||||||
Площ | 872,61 km² | |||||||
Надм. височина | 13 m | |||||||
Население | 135 612 души (2011) 155 души/km² | |||||||
Пощенски код | 4001–4007 | |||||||
Телефонен код | 22 | |||||||
Официален сайт | bashkiashkoder.gov.al | |||||||
Шкодра в Общомедия |
Градът е разположен на източния бряг на Шкодренското езеро, откъм южната страна на Мбишкодренската равнина и между реките Дрин и Бояна.
Той е един от най-старите в Албания и е важен културен и икономически център. Днес в него живеят около 86 000 души.
История
редактиранеПрез 15 век Шкодра е най-важната крепост на Венецианската република в Албания. През пролетта на 1474 година османски войски, водени от румелийския бейлербей Сюлейман паша, нападат града. Въпреки опитите на венецианците и на княза на Зета Иван I Църноевич да разкъсат обсадата, тя продължава до края на юли, когато османците се оттеглят.[1]
През пролетта на 1478 година самият султан Мехмед II оглавява османски поход към Шкодра. Обсадата на града започва на 14 май 1478 година, а султанът пристига край града в началото на юли. В края на юли османците предприемат няколко неуспешни атаки срещу Шкодра, след което Мехмед се отказва от преките нападения. Градът остава под обсадата на контингент, воден от Евреносоглу Ахмед, а основните сили превземат Драч и Леш и през октомври се оттеглят. Изтощена от продължителната война и изправена пред пряка заплаха за сигурността си, в началото на 1479 година Венеция успява да сключи мир с Мехмед, като му отстъпва Лемнос и Шкодра, чието население е евакуирано и заменено с нови заселници.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Шкодра е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] От началото на войната градът е обсаждан без успех от черногорски и сръбски войски, но остава под османски контрол до края на военните действия.
Личности
редактиране- Родени в Шкодра
- Албан Края (р. 1970), албански писател и журналист
- Василие Попович (1914 – 1962), художник от Северна Македония
- Елис Гури (р. 1983), български състезател по борба от албански произход
- Атанас Димитров – македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 10-а Прилепска дружина, 11-а Сярска дружина
- Георги Радовани (1734 – 1790), епископ на Софийско-Пловдивския викарият през XVIII в.
- Никола Радовани (1714 – 1774), епископ на Софийско-Пловдивския викарият от 1742 до 1754 г.
- Починали в Шкодра
- Борко Пащрович (1875 – 1912), сръбски офицер и революционер
Бележки
редактиране- ↑ Имбър 2000, с. 308 – 310.
- ↑ Имбър 2000, с. 332 – 338.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
- Цитирани източници
- Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.
Външни препратки
редактиране- Уебсайт на града Архив на оригинала от 2011-05-13 в Wayback Machine.
- Shkoder.net
- InfoShkodra.com Архив на оригинала от 2006-09-05 в Wayback Machine.
- Inyourpocket.com/albania/shkodra/en