Юра
| Юра преди 199.6–145.5 милиона години | |
| Средно атмосферно съдържание на O2 през периода | ca. 26 Vol %[1] (130 % от съвр. ниво) |
| Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода | ca. 1950 ppm[2] (7 пъти прединдустриалното ниво) |
| Средната температура на повърхността през периода | ca. 16.5 °C[3] (3 °C над съвр. ниво)
|
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
4 000 | ||
| Хадей |
4 540 | ||
Тази статия е за геоложкия период. За други значения вижте Юра (пояснение).
Юра е вторият период от ерата на динозаврите (мезозойската ера). Започва преди около 200 милиона години, завършва преди около 145,5 млн. г. и продължава около 55 млн.г. Названието на периода произхожда от наименованието на планината Юра във Франция и Швейцария.[4]
Историческа справка и периодизация
редактиранеЗа първи път юрски фосили са открити в седиментните скали в планината Юра, на границата между Франция и Швейцария, през 1829 г. от френския геолог Александър Броняр (1770 – 1829), който съставя и първите стратиграфски деления на периода на отдели (серии) и етажи. През 1839 г. немският геолог Кристиан Леополд фон Бух предлага юрския период да се раздели на три части – долна, средна и горна юра. Основна роля при формираните на етажите изиграват изследванията на френския геолог Алсид д'Орбини през 1842 – 52, който използва подразделенията, установени в различни райони на Западна Европа и на немския геолог Алберт Опел (1831 – 1865) през 1856 – 58, съпоставил тези подразделения на основата на зоналните разчленения.[4]
В България юрски скали се разкриват в Предбалкана, Стара планина, Средногорието, Странджа, Краището, а по сондажен път са установени и в Мизийската плоча.
| Период | Серия | Етаж | млн. години |
|---|---|---|---|
| Креда | Долна Креда | Бериасий | младши |
| Юра | Горна Юра | Титоний | 152,1 – 145 |
| Кимеридгий | 157,3 – 152,1 | ||
| Оксфордий | 163,5 – 157,3 | ||
| Средна юра | Каловий | 166,1 – 163,5 | |
| Батоний | 168,3 – 166,1 | ||
| Байосий | 170,3 – 168,3 | ||
| Аалений | 174,1 – 170,3 | ||
| Долна юра | Тоархий | 182,7 – 174,1 | |
| Плиенсбахий | 190,8 – 182,7 | ||
| Синемурий | 199,3 – 190,8 | ||
| Хетангий | 201,3 – 199,3 | ||
| Триас | Горен триас | Ретий | старши |
Обща характеристика
редактиранеЮрските седиментни скали са разпространени във всички континенти, както и по дъната на океаните. По своя състав и условия на формиране те са много разнообразни. Това са морски и континентални пясъчно-глинести пластове, впоследствие преобразувани в глинести и аспидни шисти (в геосинклиналните области), карбонатни скали (предимно варовици) и соленоносни пластове, а също вулканични скали, в т.ч. с подводен произход в западните части на Северна и Южна Америка, Източна Азия и в отделни участъци на Средиземноморския пояс.[4]
Най-интензивни тектонски движения са станали в Тихоокеанския геосинклинален пояс, където са формирали нагънати планински съоръжения, съхранили се и в съвременната епоха (в Източна Азия, западните части на Северна и Южна Америка и отчасти в Средиземноморския пояс). В началото на юрата морските басейни били съсредоточени в Средиземноморския и Тихоокеанския геосинклинални пояси, а след това започнало постепенното разширяване на моретата. Към средата на късната юра трансгресията достигнала своя максимум, особено в Източноевропейската платформа. В Сибирската платформа моретата са заливали само нейната северна периферия, а в края на ранната и началото на средната юра и нейната източна част (Вилюйска синеклиза).[4]
През периода започва формирането на падините на Атлантическия и Индийския океани, предизвикано от раздалечаването на континентите, в частност раздробяването на огромния континент Гондвана. С големите разломни зони (Източна Африка и Южна Америка) са свързани значителните проявления на наземен вулканизъм. В Южното полукълбо (Гондвана, Южноамериканска платформа) в течение на целия период се съхранили големи участъци от суша. Климатът е слабо диференциран, като в началото на юрата той е относително по-сух, а в средата на периода става много влажен. През горната юра вече отчетливо е изразена климатична зоналност.[4]
Органичен свят
редактиране
В състава на наземната растителност преобладават голосеменните (гинкови, сагови, бенетитови и иглолистни), освен това бурно развитие имат разнообразни видове папрати, хвощове и др.[4]
На сушата господстват рептилиите, представени от растителноядни (диплодок, стегозавър, бронтозавър) и хищници (цератозавър, алозавър), достигащи гигантски размери. Бурно развитие имат летящите гущери – птерозаври (рамфоринхи, птеродактили) и се появяват първите древни птици –археоптерикси (Първият скелет на археоптерикс е намерен в Германия две години след като Чарлз Дарвин публикува книгата си „Произход на видовете“ и става аргумент в полза на теорията на еволюцията). През този период съществуват и малки бозайници и се появяват първите пеперуди. В пресноводните басейни обитават мекотели, частично близки до съвременните. Някои от рептилиите (ихтиозаври, плезиозаври) обитават моретата, където съжителстват заедно с други костни риби. В моретата господстват безгръбначните, предимно мекотели: главоноги (амонити, белемнити), миди и коремоноги. Разнообразни и многочислени са коралите, иглокожите, членестоногите, радиолариите, фораминиферите.[4]
-
-
Цератозавър -
Псевдотрибос
Биогеографско райониране
редактиранеМорската фауна и сухоземната флора в началото на юрата били сравнително еднородни. По-късно в моретата на Северното полукълбо в резултат от еволюцията на отделни групи и изменението на палеогеографската обстановка се обособяват Средиземноморската и Бореалната биогеографски области. Първата, отговаряща примерно на екваториалната зона се характеризира с присъствието на рифостроящи корали и други групи, свързани с органогенни постройки (варовикови водорасли, някои миди и коремоноги мекотели и др.). Тези групи отсъстват в по-северните ширини – в моретата на умерено топлата Бореална област. По-слабо отчетливо и във връзка със слабото развитие на морета в пределите на съвременните южни континенти и тяхното последващо преместване се обособява Антибореалната (Нотална) биогеографска област. Своеобразната фауна на басейните, свързани с Тихия океан, позволява да се обособи Тихоокеанската биогеографска област, характеризираща се със съчетание на средиземноморски, бореални и някои ендемични елементи. Разпределението на сухоземната растителност в още по-голяма степен, в сравнение с морската, отразява климатичната зоналност по това време.[4]
Полезни изкопаеми
редактиранеС юрските наслаги са свързани 14% от световните запаси на въглища и около 15% от световните запаси на нефт. Най-големите въглищни басейни от този период са в Източен Сибир, Забайкалието, Далечния Изток, Балканския полуостров, Иран, Монголия, Китай, Корея и Австралия. Находища на нефт и газ са открити около Каспийско море, Северен Кавказ, Западен Сибир, Северна Америка, Близкия и Средния Изток. В плитководните юрски морета са се формирали оолитови железни руди (Лотарингия). С изветрителната кора по това време са свързани находищата на боксити, каолини, желязо, никел, някои от находищата на диаманти. В морските наслаги на Източноевропейската платформа през горната юра има находища на фосфорити и горящи шисти, а с лагунните наслаги в Южна Русия и САЩ са свързани соленоносните (хомогенни) пластове, сред които най-голямо значение имат готварската и калиеви соли. С процесите на магматизъм в Южна и Североизточна Русия и в западните части на Северна и Южна Америка са свързани образуваните находища на полиметални руди, редки и благородни метали.[4]
Литература
редактиране- Felix M. Gradstein, Jim Ogg, Jim & Alan Smith: A Geologic Time Scale. Cambridge University Press 2005, ISBN 978-0-521-78673-7
- Hans Murawski & Wilhelm Meyer: Geologisches Wörterbuch. Enke Verlag, Stuttgart 1998 ISBN 3-432-84100-0.
- Friedrich August Quenstedt: Der Jura. Verlag Laupp, Tübingen 1856 – 57 (Online). Atlas zum Jura, Verlag Laupp, Tübingen 1858 (Online)
- Геология за всеки, PENSOFT, С.-М., 2004.
