Givenchy
Givenchy (произн. Живаншѝ) е френска модна къща, създадена от дизайнера Юбер дьо Живанши през 1952 г. Специализирана е в производството на облекла, обувки, аксесоари и парфюми. Собственост е на транснационалната компания LVMH. От 2 май 2017 г. до 10 април 2020 г. неин творчески директор е Клеър Уейт Келър – първата жена, която заема тази позиция.[1] На 15 юни 2020 г. Матю М. Уилямс наследява Келър като творчески директор на къщата.
| Givenchy | |
 | |
 | |
| Тип | Дъщерна компания |
|---|---|
| Индустрия | Мода |
| Основаване | 1952 г. |
| Основател | Юбер дьо Живанши |
| Ключови личности | Рено дьо Лескен (президент и CEO) Матю Уилямс (творчески директор) |
| Служители | 3800 (2018) |
| Продукти | Облекла, аксесоари, парфюми, козметика |
| Холдингова компания | LVMH |
| Уебсайт | givenchy.com |
| Givenchy в Общомедия | |
История
редактиранеПрез 1952 г. Юбер дьо Живанши и Явани Робер Дюрфи основават своя модна къща и пускат колекция от дрехи, наречена Les Séparables, включваща памучни поли и блузи.[2]
Живанши получава одобрението на критиците, а списание Vogue приветства колекцията му. New York Times публикува цяла статия, посветена на Живанши, озаглавена A Star is Born („Ражда се звезда“).
Модели като Сюзи Паркър и Дориан Лий стават музи на къщата.
През 1953 г. Юбер дьо Живанши започва да си сътрудничи с филмовата актриса Одри Хепбърн, която тогава едва започва кариерата си в Холивуд. Заедно те създават стил, който съчетава изискана елегантност с естествена красота. Тя носи произведения на Живанши във филми като Сабрина, Как да откраднеш милион и Шарада.[3][4] Одри Хепбърн е муза на къщата в продължение на четиридесет години. През 1961 г. тя затвърждава репутацията на Живанши, като носи известната малка черна рокля във филма „Закуска в Тифани“.
През 1957 г. Живанши създава флоралния алдехиден аромат L'Interdit, предназначен изключително за мис Хепбърн.
През 1954 г. Юбер дьо Живанши представя първата рокля-риза (която по-късно еволюира в рокля-чувал през 1957 г.). Той е първият дизайнер на висша мода, който създава луксозна линия конфекция (prêt-à-porter), наречена Givenchy Université, която се произвежда в Париж с помощта на оборудване, внесено от Съединените щати.[5]
1950-те: Баленсиага и Живанши
редактиранеПрез 1956 г. Кристобал Баленсиага и Юбер де Живанши представят колекцията си в Ню Йорк по време на благотворителен гала концерт в помощ на американската болница в Париж.[6]
Разширение
редактиранеПрез 1969 г. Юбер дьо Живанши стартира своята модна линия за мъже Gentleman Givenchy. През ноември е открит бутик на авеню Джордж V в Париж.[6]
По съвет на Баленсиага Живанши разработва лицензи през 70-те години на 20. век, за да защити своите Haute couture колекции.[7]
През този период модна къща Givenchy разнообразява дейността си, създавайки обувки, бижута, вратовръзки, сервизи, тапицерии и кимона. Юбер дьо Живанши е избран да проектира интериора на хотели от веригата Hilton по света и дори интериора на автомобил (Lincoln Continental Mark V).[8]
Юбер дьо Живанши е избран за личност на 1979 г. и за най-елегантен мъж на годината от списание The Best.[9]
През 1982 г. Fashion Institute of Technology организира в Ню Йорк ретроспекция, председателствана от Одри Хепбърн.[10]
На следващата година Юбер дьо Живанши е обявен за „кавалер на Почетния легион“, а през 1985 г. Жак Ланг, френският министър на културата, му връчва Оскар, посветен на изкуството на елегантността, по време на тържество в Операта в Париж.[9]
Напускане на Юбер дьо Живанши
редактиране
През 1988 г. Givenchy се присъединява към LVMH Moët Hennessy Louis Vuitton, която притежава други парижки модни къщи, като Christian Dior, Louis Vuitton, Christian Lacroix и Céline.[11]
През 1995 г. Юбер дьо Живанши е принуден да напусне компанията. Наследен е от различни млади британски дизайнери, включително Джон Галиано, Александър Маккуин и Жулиен Макдоналд. Джон Галиано веднага привлича вниманието със сложната си и в същото време провокативна колекция, демонстрирана с неочакван за това време театрален ефект. Вследствие на този успех Арно поверява на Галиано художественото ръководство на друга, още по-важна модна къща за него – Christian Dior, където остава почти 15 години, до началото на 2011 г.
2005 – 2017, Рикардо Тиши
редактиранеПрез 2005 г. италианецът Рикардо Тиши е обявен за художествен ръководител на линията за женско облекло. Тиши въвежда свой собствен стил и влияния, променя кодовете на къщата и добави нотка на тъмен и чувствен романтизъм.[12] През май 2008 г. той също става отговорен за пускането и на мъжките колекции. През 2009 г. Тиши започва да развива първата евтина линия на модната къща – Givenchy Redux. През 2011 г. под негово ръководство е представен нов аромат от Givenchy – Dahlia Noir.
Филип Фортунато, бившият главен ръководител на клона на LVMH Moet Hennessy Vuitton SA в Китай, е настоящият главен ръководител на Givenchy.[13]
Модели на Givenchy са носени от редица известни личности на червения килим, включително Руни Мара на наградите на Академията за 2012 г. Също така Givenchy отговаря за работата с Мадона, като проектира костюмите ѝ за нейния Sticky & Sweet tour, както и за шоуто в полувремето на Super Bowl 2012.[14]
През 2016 г. Тиши стартира сътрудничество за спортно облекло с Nike, наречено Nikelab X RT и насочено към олимпийските спортисти за Летните олимпийски игри през 2016 г., както и за ежедневни посетители на фитнес залите.[15]
През февруари 2017 г. Рикардо Тиши обявява, че напуска Givenchy след дванадесет години работа като творчески директор на марката.[16]
2017 – 2020, Клеър Уейт Келър
редактиранеКъщата на Givenchy обявява назначаването на Клеър Уейт Келър за артистичен директор от 2 май 2017 г. Уейт Келър поема всички творчески отговорности, включително дамски и мъжки колекции, конфекция и аксесоари, както и Haute Couture.[17] Меган Маркъл носи рокля от Клеър Уейт Келър на нейната сватба с принц Хари на 19 май 2018 г.[18]
След успешното провеждане на три последователни комбинирани ревюта с помощта на Келър, марката обявява, че възобновява календара за колекция мъжко облекло за сезон есен/зима 2019.[19]
2020 – 2023, Матю Уилямс
редактиранеПрез юни 2020 г. Givenchy наема Матю Уилямс, стилист и дизайнер, известен най-вече със съосноваването на влиятелната марка за улично облекло 1017 ALYX 9SM.[20] Уилямс внася по-остра естетика в Givenchy и работата му често се вижда на знаменитости като Кендъл Дженър и Бела Хадид.[21] През ноември 2023 г. Givenchy обявява, че Уилямс ще напусне поста творчески директор в края на 2023 г.[22]
Икони и кино
редактиранеОдри Хепбърн
редактиранеПрез 1953 г. Одри Хепбърн и Юбер дьо Живанши се запознават чрез посредничеството на Гладис де Сегонзак с цел да се създадат костюмите за филма „Сабрина“ на Били Уайлдър. Докато Гладис де Сегонзак организира срещата с мис Хепбърн, модният дизайнер смята, че ще срещне Катрин Хепбърн. В резултат на сътрудничеството, Одри Хепбърн решава да носи дрехи на Givenchy на екрана и извън него, например във филмите „Сабрина“ (1954), „Любов следобед“ (1957), „Весело лице“ (1957), „Закуска в Тифани“ (1961), „Шарада“ (1963), „Paris When It Sizzles“ (1963), „Как да откраднеш милион“ (1965) и „Bloodline“ (1979).[23][24]
Знаменитости
редактиранеGivenchy привлича много други знаменитости, включително хора като Лорън Бекол, Бейб Пейли, Майкъл Норман, Грета Гарбо, Елизабет Тейлър, Марлен Дитрих, Жаклин Кенеди Онасис, Бионсе Ноулс,[25] принцесата на Монако Грейс Кели,[26] Мишел Бенет,[27] и други.
Днес Givenchy облича много холивудски звезди, включително Кейт Бланшет, Ема Стоун, Лейди Гага, Джулиан Мур, Джулия Робъртс, Руни Мара и други.[28] В май 2019 г. Givenchy потвърждават, че певицата Ариана Гранде ще стане новото лице на тяхната есенно-зимна кампания, която е представена през юли същата година.[29][30]
Операции
редактиранеКъм 2013 г. операциите на компанията са разделени така: Европа заема 42 % от бизнеса, Китай 18 %, Азиатско-тихоокеанския регион 14 %, Америка 12 %, Близкия изток 7 %, Япония 4 % и останалата част от света 3 %."[31]
Източници
редактиране- ↑ See the first campaign under Givenchy’s new artistic director Архив на оригинала от 2019-04-20 в Wayback Machine. 11 JULY 2017
- ↑ Givenchy Elle.fr (на френски)
- ↑ Hubert de Givenchy Remembers Audrey Hepburn Архив на оригинала от 2019-05-24 в Wayback Machine. The Wall Street Journal, le 4 septembre 2012
- ↑ Audrey Hepburn Архив на оригинала от 2013-10-21 в Wayback Machine. Tendances Modes, 28 janvier 2008
- ↑ Key fashion moments Stylesequel.com
- ↑ а б Givenchy Архив на оригинала от 14 октомври 2013 в Wayback Machine. Voguepedia
- ↑ Givenchy, le couturier des stars Архив на оригинала от 12 октомври 2017 в Wayback Machine. Bloc.com, Dominique A.C., 18 December 2007 (на френски)
- ↑ The Vogue list: Givenchy Архив на оригинала от 2014-09-23 в Wayback Machine. Vogue.fr
- ↑ а б Hubert de Givenchy, entre vies et légendes Jean-Noël Liaut, Grasset (на френски)
- ↑ Thirty years of Givenchy will be displayed Архив на оригинала от 20 май 2016 в Wayback Machine. Palm Beach Daily News, 8 mai 1982
- ↑ Givenchy : histoire Pure Trends (на френски)
- ↑ Riccardo Tsci, l'esprit fort de Givenchy Madame Figaro
- ↑ Oral History: Philippe Fortunato of Givenchy - Worth // 5 August 2016.
- ↑ BBC News – Oscars 2012: Stars arrive // BBC, 27 February 2012. Посетен на 26 April 2012.
- ↑ Cristobal, Sarah. Givenchy's Riccardo Tisci Designs for Nike // The Wall Street Journal, 2016-04-18. Посетен на 2016-04-27.
- ↑ Riccardo Tisci | #BoF500 | The Business of Fashion // The Business of Fashion. Посетен на 2017-02-17.
- ↑ Givenchy announces Clare Waight Keller as creative director businessoffashion.com
- ↑ Meghan Markle Is Wearing a Givenchy Dress at the Royal Wedding and It's Absolutely Stunning // Harper's BAZAAR. 2018-05-19. Посетен на 2018-05-19.
- ↑ Givenchy Returns To Standalone Menswear Shows // Vogue, 25 October 2018. Посетен на 25 October 2018.
- ↑ Matthew Williams is Givenchy's New Designer // 15 June 2020.
- ↑ Matthew M. Williams recruits his celebrity mates for the SS21 Givenchy campaign
- ↑ Williams, Robert. Matthew Williams to Exit Givenchy // 2023-12-01. Посетен на 2023-12-01.
- ↑ Hubert de Givenchy Remembers Audrey Hepburn The Wall Street Journal, le 4 septembre 2012
- ↑ Audrey Hepburn Tendances Modes, 28 janvier 2008
- ↑ Givenchy: biography Style Sequel (на френски)
- ↑ Givenchy Elle (на френски)
- ↑ Pezzullo, Ralph. Plunging into Haiti: Clinton, Aristide, and the Defeat of Diplomacy. 2006. ISBN 9781604735345.
- ↑ Les tapis rouges et la Maison de couture Givenchy // Архивиран от оригинала на 24 June 2016. Посетен на 14 April 2017.
- ↑ Ariana Grande is the new face of Givenchy // 10 May 2019.
- ↑ Ariana Grande's Ponytail Is the New Face of Givenchy // 10 May 2019.
- ↑ Socha, Miles. Givenchy Looks to Capitalize on Momentum // WWD, 7 November 2013. Посетен на 7 November 2013.
Външни препратки
редактиране- Givenchy.com – официална уеб страница
- Givenchy – профил на бранда и компанията във Fashion Model Directory