абстракция

абстракция (български)

абстракция ±

ед.ч.		аб·с·т·рак·ция
	членувано	аб·с·т·рак·ци·я·та
мн.ч.		аб·с·т·рак·ции
	членувано	аб·с·т·рак·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Филос. Само ед. Отделяне и изтъкване на съществени свойства, отношения и страни на явленията или на предметите чрез отстраняване на преходните и несъществените; абстрахиране

 2. Отвлечено понятие или мисъл, които се постигат като резултат от теоретическо обобщаване.

Етимология

— От лат. abstractio ’отвличане, отделяне’

Превод

английски: abstraction (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: abstraktaj^o (eo) естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: abstracción (is) италиански: astrazione (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] (la) литовски: [[]]

немски: Abstraktion (de), Abziehung (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: abstrakcja (pl) португалски: abstração(pt) ,abstracção(pt) румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: abstraction (fr) холандски: abstractie хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• абстрахиране, отделяне
• отвлеченост

Библиография

• „Българско-английски речник / Bulgarian-English Dictionary A-Я“; А. Атанасова, М. Ранкова, Р. Русев, Д. Спасов, Вл. Филипов, Г. Чакалов; „Наука и изкуство“, София, 1980; стр. 14.