апокалипсис
апокалипсис (български)
| ед.ч. | а·по·ка·лип·сис | |
|---|---|---|
| непълен член | а·по·ка·лип·сис·а | |
| пълен член | а·по·ка·лип·сис·ът | |
| мн.ч. | — | |
| членувано | — | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 40а
бележка: Моля забележете, че думата няма множествено число!!!
1. (Спорно) Края на човечеството, света и/или вселената.
2. Събитие с изключително пагубни последствия
3. (Църковен контекст) Откровение, разкритие.
Етимология
От Древногръцки ἀποκάλυψις - откровение. В западното християнство ( Библията на крал Джеймс) е името на последната книга от новия завет, предричаща второто пришествие и края на света. В славянско-източноправославните преводи се използва думата откровение, което определено има друг смисъл, но заради най-известното "откровение" - "апокалипсис" в Библията, това на Йоан и в Българския език думата апокалипсис се асоциира с Армагедон и края на света.
Фразеологични изрази
Превод
Синоними
Сродни думи
Производни думи
прилагателно: апокалиптичен