господин (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 23

  1. Учтиво назоваване или обръщение към мъж.
  2. книж. удвоено В обръщение за изразяване на почит към духовно лице.
  3. само зват. Гражданско обръщение към мъж.
  4. Учтиво назоваване на обикновено възрастен мъж с градска външност.
  5. За назоваване на който и да е непознат мъж или на мъж, чието име говорещият не знае.
  6. диал. Притежател на дом и имот.

Етимология

От старобълг. господинъ, от праслав. *gospodinъ или *gospodь „господ“.

Фразеологични изрази

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски: Mister (en), Mr. (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски:  (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки:  (el)
  • датски: herre (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански:  (es)
  • италиански: signore (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски:  (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

  NODES