камила
камила (български)
ед.ч. | ка·ми·ла | |
---|---|---|
членувано | ка·ми·ла·та | |
мн.ч. | ка·ми·ли | |
членувано | ка·ми·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Чифтокопитен бозайник с една или две гърбици, способен да издържа дълго време без вода.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|