летя

летя (български)

летя

Сегашно време	ле·тя
Мин. св. време	ле·тях
Мин. несв. време	ле·тях
Повел. наклонение	ле·ти
Мин. страд. причастие	ле·тян
Мин. деят. св. причастие	ле·тял
Мин. деят. несв. причастие	ле·тял
Сегашно деят. причастие	ле·тящ
Деепричастие	ле·тей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 177, {{{ВИД}}}

(класификация — ?)

1. Извършвам действие при което нямам опорна точка със земята.

Етимология

старобълг. летѣти, лештѫ: лит. lėkti „летя“, латв. lekt „скачам“

Синоними

• хвърча, литвам, полетявам, прехвръквам, прелетявам, политам
• нося се, понасям се, бягам
• хвръквам, прехвърчам, нося се из въздуха

Превод

английски: fly (en) албански : [[]] арабски: ذبابة (dubāba) арменски: ճանճ (čanč) африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: volare (it) италиански: [[]] китайски: 苍蝇 / 蒼蠅 (Pīnyīn: cāngyíng) корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: lėkti (lt)

немски: fliegen (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: lecieć (pl) португалски: [[]] румънски: [[ ]] руски: лететь (ru) словашки: letieť (sk) словенски: [[ ]] сръбски: летjети (sr) турски: [[]] унгарски: [[]] украински: [літати] фински: [[]] френски: voler (fr) холандски: [[]] хърватски: letjeti (hr) чешки: letěti (cs) шведски: [[]] японски: 蝿 (はえ, hae)