лъв
лъв (български)
ед.ч. | лъв | |
---|---|---|
непълен член | лъ·ва | |
пълен член | лъ·вът | |
мн.ч. | лъ·во·ве | |
членувано | лъ·во·ве·те | |
бройна форма | лъ·ва | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Етимология
старобълг. львъ.
Стара заемка от герм. езици - ст.в.нем. lëwo от лат. lеō, старогръц. λέων от семитски произход.
Фразеологични изрази
Превод
|
|