сокол
сокол (български)
ед.ч. | со·кол | |
---|---|---|
непълен член | со·ко·ла | |
пълен член | со·ко·лът | |
мн.ч. | со·ко·ли | |
членувано | со·ко·ли·те | |
бройна форма | со·ко·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Вид дневна граблива птица от сем. Falconidae.
Етимология
ст.-бълг. соколъ (Ман.). Праслав. *sokolъ се сравнява с араб. صقر [ṣaqr] „ловен сокол“ (> итал. sagro, френ., катал., исп., порт. sасrе, нем. Sackerfalke, англ. saker falcon). Араб. дума е вероятно заета от някой средноазиатски език (срв. ст.-уйг. soŋqur, šuŋur (11 в.), ст.-монг. siŋqur „сокол“, МИ Сунгурларе). Не е сродна със ст.-инд. śakunáṣ, śakúniṣ, śakúntiṣ, śakúntaṣ м.p. „вид голяма птица, ястреб“, понеже тази дума не е от индоевропейски произход (срв. мунда kundi „птица“). Не е сродна с глагола *sěkti „сека“ (Петлева 2003, базирано на лат. falco, при falx „коса“, но тези латински думи могат да имат различен произход). Вероятно е с чужд произход, срв. заетите форми в зап.-евр. езици. От славянски заета в лит. sakalas.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Руски
Съществително нарицателно име, мъжки род.
значение
сокол