купон

купон (български)

купон ±

ед.ч.		ку·пон
	непълен член	ку·по·на
	пълен член	ку·по·нът
мн.ч.		ку·по·ни
	членувано	ку·по·ни·те
бройна форма		ку·по·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Удостоверение за дължими лихви, отпечатвано на дъното на прехвърляеми облигации и проектирани така, че да се откъсват и да се представят за изплащане на съответната сума.
2. (финас.) Всяко лихвено плащане, правено или дължимо, върху облигация, дебентура (разписка за дълг) или други подобни (вече не чрез материалния купон).
3. Хартиен носител, който удостоверява дадено право - за получаване на храна, дадена стока или за отстъпка от цената на продукт.
4. (разг.) Парти, събиране на много хора с цел забавление, забава.

Етимология

От фр. coupon, която е от френския глагол couper - режа. В английския също е coupon.

Превод

английски: party, coupon арабски: [[]] арменски [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• отрязък
• ваучър, талон
• тълпа, навалица, блъсканица, тъпканица, много гости