кост

Bulgarian

кост

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *kostь.

Pronunciation

• IPA^(key): [kɔst]

• Audio:

  (file)

Noun

кост • (kost) f

1. (anatomy) bone

Declension

Declension of кост

	singular	plural
indefinite	кост kost	ко́сти kósti
definite	костта́ kosttá	ко́стите kóstite

Derived terms

nouns

• ко́стка (kóstka) (dialectal)
• кости́лка (kostílka)
• кости́ца (kostíca)
• косту́р (kostúr)

 

adjectives

• ко́стен (kósten)
• коста́т (kostát)
• косте́лив (kostéliv)

 

References

• “кост”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “кост”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1897) “кость”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 2, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 402
• “кость”, in Старобългарски речник [Old Bulgarian Dictionary] (in Bulgarian), https://histdict.uni-sofia.bg, 2011—2024

Anagrams

• скот (skot)

Serbo-Croatian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *kostь, from Proto-Indo-European *kost-, compare *h₃ost-.

Noun

ко̑ст f (Latin spelling kȏst)

1. bone

Declension

Declension of кост

	singular	plural
nominative	ко̑ст	ко̏сти
genitive	кости	ко̀стијӯ
dative	кости	костима
accusative	кост	кости
vocative	кости	кости
locative	кости	костима
instrumental	ко̏шћу	костима