напаст

Bulgarian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *napastь. Syncronically, a deverbal of напа́дам (napádam, “to assault”). By surface analysis, на- (na-) +‎ паст (past, “chasm, rift”).

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈnapɐst]

Noun

на́паст • (nápast) f (relational adjective на́пастен)

1. (obsolete) toppling, downfall
2. evil, detriment, trouble

   причинявам / кроя / върша някому беда ― pričinjavam / kroja / vǎrša njakomu beda ― to cause / conjure / do evil to s.o.

3. (by extension) nuisance, nagger, scourge (great irritation)

   напаст божия ― napast božija ― a scourge of God

Declension

Declension of на́паст

	singular	plural
indefinite	на́паст nápast	на́пасти nápasti
definite (subject form)	на́пастът nápastǎt	на́пастите nápastite
definite (object form)	на́паста nápasta
count form	—	на́паста nápasta

Derived terms

verbs

• напастя pf (napastja), напастявам impf (napastjavam) (causative-iterative)

 

Related terms

• напа́д (napád, “assault”), напа́дка (napádka, “accusation”)
• грехопаде́ние (grehopadénie, “fall into sin”) (poetic)

References

• “напаст”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “напаст”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1899) “на́пасть”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 194
• Georgiev, Vladimir I., Duridanov, I. V., editors (1995), “напаст”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 4 (мѝнго² – па̀дам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 489
• “напасть”, in Старобългарски речник [Old Bulgarian Dictionary] (in Bulgarian), https://histdict.uni-sofia.bg, 2011—2024

Macedonian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *napastь.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈnapast]

Noun

напаст • (napast) f

1. nuisance, nagger

Declension

Declension of напаст

	singular	plural
indefinite	напаст (napast)	напасти (napasti)
definite unspecified	напаста (napasta)	напастите (napastite)
definite proximal	—	напастиве (napastive)
definite distal	—	напастине (napastine)
vocative	напаст (napast)	напасти (napasti)

Serbo-Croatian

Pronunciation

• IPA^(key): /nǎːpast/
• Hyphenation: на‧паст

Noun

на́паст f (Latin spelling nápast)

1. temptation
2. pest (annoying creature or person)

Declension

Declension of напаст

	singular	plural
nominative	напаст	напасти
genitive	напасти	напасти
dative	напасти	напастима
accusative	напаст	напасти
vocative	напасти	напасти
locative	напасти	напастима
instrumental	напасти/напасташћу	напастима