Ayaan Hirsi Ali

Най-феминистичната книга, която някога съм чел!

Аян Хирси Али (ударенията са на Я, първото И, А) е родена в малко село в Сомалия. Живяла е, като повечето сомалийци, в ужасяваща мизерия, възпитана мюсюлманка, неграмотна, обрязана като дете. Баща й иска да я омъжи за непознат, но тя бяга в Холандия, учи и работи там. Занимава се с въпросите на правата на жените, интеграцията на ислямските малцинства и става член на парламента…

Тя е авторката на идеята и сценария на 10 минутния клип „Покорство“ (Submission) за отношението към жените в мюсюлманските страни, заради който неговият режисьор Тео ван Гог е заклан на улицата в Амстердам от ислямски фанатик.

Книгата е автобиографична и паралелно с живота на Аян обсъжда много от идеите, за които съм говорил многократно, а тя се сблъсква с тях в реалния живот и ги преживява от първо лице – обществата и живота в мюсюлманска Африка, женското обрязване, културата на срам, вина и грях, в която всички хора там живеят… А после гражданските войни, насилието, насилствените бракове.

И накрая неинтегриращите се мюсюлмански малцинства в Западна Европа, отново радикалния ислям, положението на жените, толерантността и липсата на такава. Честно казано, това е най-феминистичната книга, която някога съм чел. Тя за съжаление потвърди нещата, които знаех, че се случват, но някак се надявах да са само преувеличени страхове и крайнодясна реторика:

„Холандия – мирна и просперираща държава с щастливи граждани, смятащи, че за 400 години са успели да си изградят земния рай, започваше да се събужда за кошмарната реалност, че изведнъж се е напълнила с хора, които мразят Холандия и холандците и абсолютно не приемат основополагащите идеи на този рай – права на жените, свобода на словото, толерантност и демокрация – и за да постигнат целите си, тези хора си служат с агресия, заплахи и убийства.

Новината, че млада жена като мен, в Холандия, може да получава смъртни заплахи и да е принудена да ходи навсякъде с двама въоръжени бодигардове, просто защото е казала мнението си по даден въпрос по телевизията, бе за много хора важен символ на това, в което се превръща страната им.“… (more)

Защо емигрантите от мюсюлманските страни не могат да се интегрират в западното общество? Защо второ, трето и четвърто поколение мароканци във Франция, сомалийци в Холандия и анадолски турци в Германия не само не говорят местния език, но и мразят родната си държава и се поддават на влиянието на радикалния ислям…

Три са основните колони, на които се крепи назадничавостта на културата в традиционно ислямските държави, подхранвана от самите постулати на религията им – секс, пари и насилие. Именно средновековното отношение към тези въпроси прави емигрантите неспособни за живот в цивилизовано общество и културата им – непригодна за съвременността.

Секс. Сексът е табу за традиционната ислямска култура, която се страхува от женската сексуалност до степен да покрива жените от глава до пети и изрязва половите им органи, в стремежа си да я подтисне. По дефиниция, жената е източник на грях, трябва да бъде покрита, скрита, подчинена от своя собственик.

Пари. Отношението към парите на хората, идващи от неработещи икономики е изключително интересно за изследване, но изключително негативно за самите тях. Отношението им към неща като работа, спестяване и разумно харчене не са тренирани от детството, както е в цивилизацията, поради което емигрантите в голямата си част приемат заемите и социалната система за нещо, от което да черпят без никакви последствия, изпадайки в бързо в обречена задлъжнялост и без надежда за измъкване от крайната бедност.

Насилие. Цялата западна цивилизация се крепи на спазването на определени житейски и обществени принципи, скрепени не на друго, а на отказът от насилие, на решаването на споровете чрез говорене, закони, преговори, договори. Това е непонятно за хората, израсли в култури, където насилието е навсякъде още от детството и е поощрявано като най-доброто средство за успех в живота. Именно затова децата на емигрантите от мюсюлманските страни са изключително агресивни, а младежите им са отговорни за непропорционално голяма част от свързаните с насилие престъпления, особено тези срещу жени.

Ако успеем да променим възгледите на емигрантите по тези основни въпроси, да ги научим на цивилизовано отношение към секса, парите и насилието, те ще могат да се интегрират успешно и да станат нормална част от обществото. Ако обаче не осъзнаем нуждата от тази промяна, ако се крием зад „толерантност към тяхната култура“ и не правим нищо, интеграцията няма как да се случи и ще имаме точно това, което толерираме – средновековно, варварско отношение към жените, безотговорност към парите и съответно самоподхранваща се бедност, и общности, доминирани от насилие – точно както е в държавите, от които тези емигранти идват.

В предишната си книга Infidel, Аян Хирси Али описа собствения си живот на бедно сомалийско момиче, което бяга в Холандия от уреден брак, за да стане в последствие член на Парламента, феминист и борец за човешки права и реформация на ислямската култура. Разказът й е покъртителен, но главно описателен – за това какво тя е видяла да се случва в традиционно мюсюлманските страни. В настоящата книга тя обяснява защо това се случва и и как според нея можем да го спрем да се случва поне сред емигрантите от тези страни, живеещи в Западна Европа и САЩ.… (more)

Onverwacht een heel goed boek dat me aan het denken heeft gezet. Het eerste deel gaat over het vroege leven van de schrijfster. Het tweede gedeelte gaat meer in op haar keuzes in Nederland en hoe ze tot haar keuze is gekomen om zich op te werpen tegen de onderdrukking van de moslimvrouw. Ik heb me nooit zo verdiept in waarom mensen tegen Islam zijn en vond het, voor zover ik kan inschatten, een eerlijk verhaal dat me ook wel aan het denken heeft gezet. Buiten dat is het ook gewoon fijn geschreven. Ik heb bewondering voor deze vrouw gekregen.… (more)