Theodore Kaczynski (1942–2023)

Когато почнах да чета Моята борба на Хитлер останах върло разочарован от това колко е наивна, елементарна и клиширана. С манифестът на известният терорист Юнабомбър стана точно обратното - очаквах побъркани бълнувания, а се оказа доста смислена и остра критика на съвременния свят и западна цивилизация.

Мисля няма смисъл да казвам, че едва ли е добра идея да живеете в горите и да пращате писма-бомби, като авторът на манифеста. Но също така няма нужда да умрете от депресия като видите как някой бие кон, като Ницше, нито да се самоубиете като Сократ, за да видите мъдростта в написаното от тях.

Критиката на съвременното западно общество, на капитализма и на либерализма, която прави Качински е интелигентна, много безпардонна и от доста интересна перспектива. Четейки я днес, почти трийсет години след публикуването на документа, оставаме удивени от почти пророческата точност, с която той предсказва развитието на процеси в обществото, които тогава са още в зачатъка си - политическата коректност, избухването на "джендър" идеологията, моралният провал на университетите, бунтовете на малцинствата, цялостното израждане на лявото и идеологическото му сливане с едрия капитал и т.н.

Същевременно обаче, Качински наподобява твърде много Маркс по не особено хвалебствен начин - също като него, той прави брилянтна критика на това, което критикува, но е като дете в пясъчник, опитващо се да построи небостъргач в аргументите си как да се приложат на практика идеите му и каква всъщност е алтернативата на това, което критикува.

Представите му за живота в миналото, както на хората в пред-индустриалната, така и на тези в пред-земеделската епоха са толкова наивни, че правят дори Русо с неговия "благороден дивак" да изглежда като реалист. Един вид като разрушим индустриалното общество, ще живеем мирно и щастливо като преди, без депресии, убийства и притеснения. Грънци.

Не само прединдустриалните хора, ами даже маймуните страдат от стрес и психични заболявания, породени от социален натиск и тормоз от останалите членове на групата. Първобитните общества са много по-жестоки към психиката на човек отколкото сегашните, да не говорим пък за физиката му.

Тъй че, както казах, четете с едно на ум и не пращайте писма - бомби. Самият манифест може да се намери на български тук: https://voinaimir.info/2023/05/industrial-society-future-kaczynski/… (more)

The people taking the contrarian position to praise him as a hero are just as concerning as the ones who outright ridicule all he says (like one top review here that just admits "I hate what conservatives believe")

Some of Ted Kaczynski's insights are completely true, and his frequent concessions throughout the book suggest a weirdly reasonable mind, in surreal contrast to the acknowledgement of his reprehensible actions. The ideas are indeed half-baked and intuitively vague, and he's sort-of constantly admitting that, and you can probably counter a lot of what he says if you go into it with that orientation. Still, he presents important points that aren't easily forgotten.

The problem is, just as he says of violent radicals who ruin their own cause by being so abhorrent, his decisions were too anti-social to be reasonable or attractive. Immediately with his murdering and mutilation of only arbitrarily-related peoples that he calls "representational _targets", he has alienated and disgusted peoples that may have otherwise fought for a cause such as an "Anti-Tech revolution". Here his displaced rage is revealed, as even the actor Paul Bettany who played Ted in the dramatized Unabomber series said: "Why [_target/bomb] [some small business owner], who's a nerd, who's into computers, why do that, why not take down the national grid with all of your brilliance. I think that something else was happening [inside Ted]."

The similar but much more realistic criticisms of technocracy by Ivan Illich are infinitely more appealing, as are (from what I hear) those of Murray Bookchin and Jacques Ellul.

A read of this book is an inadvertent psychological portrait of an isolated, alienated, obliviously traumatized genius who also happened to terrorize the USA with bombs. His mental power became so fixated on his convictions that he took his primitivist (as some have said, eco-fascist(?)) philosophy to its conclusion with violence. It's a harrowing story, something very dark and depressing, acts of evil and supposed reasons behind it to contend with, not to be taken lightly at all.… (more)