Charles A. Murray

Instead of urging for policies that would better society, the authors of this work advocate for policies that would encourage low-IQ parents to have fewer children... huh, I wonder who tends to have a lower IQ? Surely the problem is not socio-economic?!

Throughout this work, they also cite Richard Lynn, who they claim is "a leading scholar of racial and ethnic differences." Let us take a look at one of the primary studies they cite from him, "Race Differences in intelligence: A global perspective." In this study, there are obvious immense sampling problems. Also present is the author labeling different races as "Mongoloids.. Caucasiuds.... and then by Negroids." If that has not already proved the laughability of this man, then what I tell you next will. Lynn cites Wober (1969) as having shown Nigerians have an IQ of 86 on average, despite the fact that Wober (1969) does not report any IQ score. So, where did Lynn get this supposed IQ of 86? That was the study's sampling size! Yes, you heard that right! Lynn entered the sampling size as the IQ score of Nigerians.… (more)

Ох...

Консервативно настроените хора винаги са имали репутацията, че са старомодни и извън нещата - в което има известна логика. Все пак консерватизмът е скептицизъм по отношение на новото.

Представете си едно племе първобитни хора. Намират едни нови гъби и някой казва "Виж кви яки гъби, дай да ги изядем!". Това е първобитният либерал - отворен към новото. Което е добре и има нужда от такива хора, защото без тях няма прогрес и открития.

Другият пък казва: "Да бе, ше ядем тея непознати гъби, да земем да се отровим!". Това е първобитният консерватор - скептичен към новото. Което е добре и има нужда от такива хора, защото без тях племето ще се втурне безкритично в новите земи да бъде избито от врагове, ще яде безкритично нови гъби и ще се изтрови.

Ако си позволя да дам още един пример: Без Санчо Панса, Дон Кихот би умрял от глад или би бил пребит в първата странноприемница. Но без Дон Кихот, Санчо Панса пък никога не би излязъл извън селото, в което е роден.

Така като го обяснявам има резон и консерватизмът изглежда логичен - но разбира се, хората не са перфектни и не могат да са (което е основен постулат на консерватизма) и понякога самите консерватори сами се правят да изглеждат смешни и нелепи в очите на другите.

Такъв е и случаят с настоящата книга, в която авторът, иначе известен консервативен коментатор и писател, уж "дава съвети" на новите поколения, а всъщност мрънка и мърмори по най-досаден начин за дреболии, които го дразнят в културата на по-младите от него.… (more)

Aвторът прави пътешествие през статистиките на населението (на САЩ) и показва, описва и обяснява една особено тревожна тенденция, която всеки, който се интересува от американска политика и начин на живот е забелязал - все по-голямото разделение на американското общество - разделение културно, имотно и даже физическо.

Въпреки много модерните напоследък приказки за мултикултурализъм, да живеем заедно, расата няма значение и т.н. американските училища в момента са много по-строго разделени на бели и черни, отколкото са били през 60-те години.

Хората с висок социален и икономически статус се групират да живеят заедно, женят се помежду си, ходят в определени колежи и работят на определени места. Пускат туитър статуси в подкрепа на Black Lives Matter и Defund the Police, но живеят в милионна къща в изцяло бяло gated community с частна охрана. В едно безкласово до скоро общество, преминаването на класовите бариери става все по-трудно.… (more)