This is the only Discworld book set mostly on the Counterweight Continent, occupied by the Agatean Empire, loosely based on the traditional societies of China and/or Japan prior to European influence.

In the story, the Agatean Empire is subject to some upheaval due to the simultaneous but separate arrivals of Rincewind the failed magician and Cohen the Barbarian (accompanied by his small Horde of elderly heroes).

Frankly, I’m not keen on the character of Rincewind. He’s fairly inoffensive, but a rather ordinary and boring man whose main characteristic is luck: the bad luck to find himself in frequent serious danger, and the good luck always to escape from it somehow. Rincewind stories tend to be a rather plotless series of escapes from one peril after another.

This is a better-than-usual Rincewind book because (a) it’s not all about Rincewind, (b) it has a kind of story to it, and (c) it’s quite amusing in places.

I deprecate the fact that the last few pages provide a brief lead-in to a later book ([b:The Last Continent|833429|The Last Continent (Discworld, #22)|Terry Pratchett|https://i.gr-assets.com/images/S/compressed.photo.goodreads.com/books/1387735031l/833429._SY75_.jpg|583688]). A novel should end properly. Furthermore, I didn’t enjoy [b:The Last Continent|833429|The Last Continent (Discworld, #22)|Terry Pratchett|https://i.gr-assets.com/images/S/compressed.photo.goodreads.com/books/1387735031l/833429._SY75_.jpg|583688] (a worse Rincewind book), so I could do without the reference to it here.

However, on the whole this is an agreeable enough book, perhaps about average as Discworld books go. ( )

Като по изключение, книга от поредицата за Ринсуинд, която не е посредствена, ами е даже една от най-добрите на Пратчет - главно защото в нея Ринсуинд е по-скоро епизодичен герой, докато главното действащо лице е Коен Варварина.

Още по-интересното беше, че предишната седмица приключих с четенето на петтомната поредица за живота на Чингис хан и Монголската империя на Кон Игълдън ( https://www.goodreads.com/series/44108-conqueror ), а очевидно Пратчет е взел за основа именно завладяването на Китай от монголите като основа на Интересни времена (Коен варварина дори се казва Чингис Коен).

В книгата има толкова много теми, свързани с историята и съвремието, че ме мързи само даже да ги изброя, а сигурно и не съм ги видял даже всичките.

От една страна имаме огромна, богата, могъща и технически напреднала страна, която обаче е самозатворена, тиранична и се интересува главно от вътрешни борби за власт - което е отражение не само на Китай през по-голямата част от историята му, ами и на целия Далечен Изток изобщо (виж поредицата на Джеймс Клавел, която почва с Шогун и развива същата тема). Може би само на мен ми се струва така, но Западната цивилизация вече започва да заприличва на такава държава с все по-увеличаващата се законова тежест ("Не може никой да отиде до кенефа без хартийка... на която пише, че това му е позволено"), задълбочено политическо противопоставяне, почти аристократична политическа класа и т.н.

Варварите на Чингис Коен пък, иронично заради доста понапредналата си възраст, са новите, млади и енергични хора, за които животът не може да бъде нищо друго освен свободен, които нямат какво да губят и които разчупват рамките на закостенелостта така, както много пъти е ставало в световната история (Кортез примерно покорява имерията на Инките с 200 конквистадори, а ако се върнем на конкретния пример, монголите разгромяват милионни китайски армии през 13 в.).

Относно модерния дебат за и против законното притежаване на оръжие от гражданите, Пратчет е лаконичен: "Оръжията са незаконни, схвана ли! Така само хората извън закона, като мен, имат оръжие, а обикновените хорица нямат. Харесва ми! - каза Чингис Коен с хищническа усмивка".

А да, забравих да кажа, че всичко това е облечено в изключително смешна, забавна и интересна история :) ( )

Rincewind is summoned to Augean Empire in a plot against the Emperor, meets the Silver Horde on mission to conquer the Empire

Already read at some point? But, the luggage gets married?!

One of the most fun and complete Discworld reading experiences I've had. Interesting Times works because author Terry Pratchett diverges (whether consciously or not) from his usual busy, "everything everywhere all at once" approach to content and plotting and instead builds his riffs around a solid fantasy adventure plotline. In this, he is helped by the return of Rincewind, the Discworld's most interesting and apposite protagonist (Death, of course, being the most interesting character) –
THANK YOU.
– Uh... You're welcome. Anyway, with Rincewind at the wheel, everything settles and the reader can sit back and enjoy developments. As with most Discworld novels, Interesting Times takes a while to warm up, but once it does it has a sort of charming, Saturday-afternoon fantasy adventure feel that, in my opinion, too many of the books in the series abandon. It also ends strongly – a rarity for a Discworld story. It might not have the themes or the satire of other more lauded books in the series, but in truth this was one of the few Discworld novels I've read where I would've happily read another couple of hundred pages. It doesn't run deep and it has its flaws, but Interesting Times is a fun adventure. ( )