Тъй като предишната книга, която прочетох относно това как французите отглеждат децата си леко ме шокира и ме накара да се замисля дали не е преувеличена, реших да потърся второ мнение по въпроса и съм още по-шокиран.

Докато авторката на другата книга описва впечатленията си от парижките майки, Карън ЛеБилон живее с мъжа си в забутано френско селце, но и там в детската градина има готвач, който приготвя първо, второ, трето и четвърто за обяд от пресни продукти, без да повтаря едно и също ястие със седмици и от всички деца се очаква без капризи да се хранят като културни хора на маси с покривка, порцеланови чинии и ленени салфетки.

Настоящата книга се занимава подробно и само с храната, отношението на французите към нея и как възпитават децата си да се хранят, като отново авторката е женена за французин и живее във Франция (тоя път е канадка).

Според описаното, в провинцията хората са още по-прями и ама никак не се притесняват да ти направят забележка, ако не са съгласни с родителстването ти. Основното послание на книгата е, че не е нормално децата да карат на бисквити и кисло мляко както съм виждал да процедират познати, защото "ами той не иска да яде друго", а напротив - може от малки да бъдат запознавани с всякаква храна и с малко постоянство да се научат да я харесват и да я ядат даже да не им харесва толкова, без капризи.

Най-вероятно това не е замислено от авторката, но се промъква в текста и аз нямаше как да не забележа, че голяма част от хората, особено жените в англоговорящите държави, които Карън ЛеБулон описва, имат доста невротично отношение към храната по принцип, като самата тя дори при най-добро желание не може да се насили дори да опита някои ястия (гъши пастет примерно), което за голям човек ми се вижда доста смешно и симптоматично ако не за психично заболяване, то определено за някакви неврози, свързани с храненето.

Книгата също така представя паралелно и отношението като цяло на французите към храната, храненето и готвенето, от които има какво да се научи. ( )

Interesting parts about French and American/Canadian food culture (very interesting), some tips on raising children for parents with food-anxiety (mildly interesting) and lots of whining and rants about the Daily Life of the Author (don't you have an editor, Karen?!). ( )

An interesting look at the different eating habits of children In America and France. Liked the memoir format and appreciated that she included some of the recipes mentioned in the book. ( )

I'm beyond the years with kids that might be picky eaters but read this book as part of our "Travel by Book Month" for our bookclub. What a great approach to get kids to eat better. There were some obstacles, but all rang true from what I watch parents do now when too busy to sit and make sure kids eat what they should. All new parents should read this book. ( )

Lots of helpful suggestions here. I also liked the studies she used. And I really struggle with the snacks. They are everywhere. I also think it's important to feed your baby (if breastfeeding) as much as they want in the first week to establish a supply... and also, don't put cereal in your baby's milk. Just don't. (To give her credit, she doesn't seem to recommend either. The French seem to).

I struggled with the parenting models presented. They seemed to be polar extremes and I prefer a happy medium. Some of this may not be feasible for some below a certain pay grade. I attended a meeting once with a group of women who worked contract work. $3/lb of fruit picked during the day. For them, vegetables with dinner meant a can of tomato paste/sauce included in the water they boiled their rice in. Their kids made their own breakfast (usually cereal) because they went to work at 3am. Taking a week off work meant homelessness(1 year in France would be unthinkable).

In all fairness, I must also state that I have had several socially traumatizing events related to the topic that clouded my opinion. I think I have adequately adjusted the score. I hope so. :)

Also, last thought, constant snacking can sometimes be a symptom of health problems. It wouldn't hurt to check if you (or your child) always has the munchies. Speaking from experience, it's hard to regulate your eating habits and amounts if you're getting conflicting signals from your body. ( )